Това беше кръгло парченце хартия, голямо колкото сребърна монета. От едната страна беше бяло, тъй като е било изрязано от последния лист на Библията. От другата страна имаше един-два стиха от „Откровението“, но думите, които ми направиха най-силно впечатление, бяха следните: „А отвън са кучетата и убийците“. Напечатаната страна беше начернена със сажди, които вече се изтриваха и изцапаха пръстите ми. На празната страна беше написана с въглен единствената дума „Свален“. Аз пазя тази хартийка и до днес. Но върху нея няма и следа от написаното, останала е само една драскотинка, каквато човек би могъл да направи с нокътя на палеца си.
Така завърши това нощно приключение. Скоро след това всички поред пийнахме от канчето и си легнахме. За отмъщение Силвър сложи Джордж Мери за часовой и го заплаши със смърт, ако не изпълни добре службата си.
Аз дълго не можах да мигна, защото умът ми бе зает с мисълта за човека, когото бях убил през деня, и за опасното положение, в което сам бях изпаднал. Но най-вече мислех за удивителната игра, която Силвър играеше, като с едната си ръка държеше разбойниците в подчинение, а с другата се хващаше за всички позволени и непозволени средства, за да спаси мизерния си живот. Самият той спеше спокойно и силно хъркаше, но колкото и черен да ми се струваше, сърцето ми се свиваше за него, като си помислех за всички опасности, които го обкръжаваха, и за позорното бесило, което го очакваше.
Тридесета глава
ПОД ЧЕСТНА ДУМА
Аз се събудих — а и ние всички се събудихме, защото забелязах, че дори часовоят се надигна от мястото, където беше заспал до вратата — от един ясен, звучен глас, който долиташе откъм края на гората.
— Ей, там, в крепостта, ставайте! — викаше някой. — Докторът пристига. И това наистина беше докторът. Макар че гласът му ме зарадва, в радостта ми се примесиха и други чувства. Аз си спомних тревожно за моето непокорно и непочтено поведение и като виждах до какво ме докара то, сред какви хора попаднах и от какви опасности бях обкръжен, просто ме беше срам да го гледам в очите.
Той навярно беше станал още преди зори, защото едва се бе разсъмнало. Когато изтичах до бойницата и погледнах навън, аз го видях да стои, както неотдавна Силвър беше стоял, до колене в пълзящите мъгли.
— Вие ли сте, докторе? Добро утро, сър — извика бодро Силвър, като сияеше от добро настроение. — Много сте подранили днес! Но нали казват, че ранно пиле рано пее. Джордж, я се поразмърдай малко, синчето ми, и помогни на доктор Ливзи да се качи през борда. Всичките ви пациенти добре вървят. Всички са здрави и весели.
Той продължи да бъбре от върха на хълма, с патерица под мишница, с другата ръка подпрян на стената — предишният Джон, с предишния глас, държане и смях.
— Ние имаме хубава изненада за вас, сър — продължи той. — Едно гостенче ни е дошло, хе-хе! Едно ново пансионерче и квартирантче, сър. Бодро като кукуряк. Спа като агне цяла нощ. Гръб с гръб до Джон.
През това време доктор Ливзи беше прескочил оградата и се беше приближил до готвача, та можах да чуя как изведнъж гласът му се промени, като каза:
— Да не е Джим?
— Същият Джим, какъвто си го знаете — каза Силвър.
Докторът се стъписа и няколко секунди не можа да мръдне.
— Добре — каза той най-после. — Но първо дългът, после удоволствието, както сам казвате, Силвър. Най-напред нека да прегледам пациентите.
Следния миг той вече беше в крепостта и като ми кимна хладно, се зае с болните. Той не издаваше своето вълнение, макар да знаеше, че животът му виси на косъм между тези коварни демони, и бърбореше с пациентите, като че ли бе на посещение в някое тихо английско семейство. Държането му, изглежда, повлия на болните, защото те се държаха с него, като че ли нищо не се бе случило, сякаш той все още беше техният корабен лекар, а те — верни моряци.
— Ти се оправяш, приятелю — каза той на пирата с вързаната глава. — Друг на твое място нямаше да оцелее, но, изглежда, че главата ти е твърда като желязо. А ти, Джордж, как си? Хубава боя си пуснал, няма какво. Черният ти дроб е болен. Взимаш ли лекарството? Я кажете, взима ли лекарството?
— Да, да, сър, взима го — отвърна Морган.
— Защото, откакто станах доктор на бунтовници, или по-точно на затворници — каза доктор Ливзи шеговито, — смятам, че ще ми направи чест да не загубя нито един човек за крал Джордж (да бъде благословен!) и бесилката.
Разбойниците се спогледаха, но преглътнаха шегата мълчаливо.
— Дик не се чувствува добре, сър — каза един от тях.
— Тъй ли — отвърна докторът. — Дик, я ела насам да ти видя езика. Никак не се учудвам, че не се чувствува добре. Езикът му може да уплаши човека. Още един случай от треска.