— Ето — каза Морган, — това ти се пада, загдето скъса Библията. — Това ви се падна, както се изразявате, за това, че сте глупави магарета — отвърна докторът — и че нямате достатъчно разум да различите свежия въздух от заразения и сухата земя от отровното, заразно блато. Вероятно доста време ще мине, преди да се очистите от маларията, поне аз така мисля. Лагер в блато! Как е възможно, Силвър? Аз ви се чудя. Смятам ви за по-умен от другите във всяко отношение, но, струва ми се, че нямате и понятие от правилата за опазване на здравето.
— Добре — добави той, след като беше дал лекарства на всички и те бяха приели неговите предписания с комично покорство, присъщо по-скоро на деца от някое сиропиталище, отколкото на кръвожадни разбойници и пирати, — добре, достатъчно за днеска. А сега бих желал да поприказвам с това момче с ваше разрешение.
И той небрежно ми кимна. Джордж Мери седеше до вратата и плюеше някакво лекарство с лош вкус, но още при първите думи на доктора той се обърна с пламнало лице и извика:
„Не може!“, след което измърмори някаква ругатня. Силвър удари бъчонката с дланта си.
— Млъкни! — изрева той и лъвски го изгледа. — Докторе — продължи той с предишния тон, — аз тъкмо си мислех за това, като знам колко много обичате момчето. Ние всички сме дълбоко благодарни за любезността ви към нас и, както виждате, ви имаме доверие и гълтаме лекарствата, сякаш са грог. И аз намислих как да стане срещата ви, та всички да са доволни. Хокинс, ще ми дадеш ли честната си дума като млад джентълмен — защото си такъв, макар роден от бедни родители, — че няма да духнеш нанякъде?
Аз му дадох с готовност честната си дума.
— Тогава, докторе — каза Силвър, — застанете извън оградата и аз веднага ще доведа момчето, което може да стои отсам оградата, и смятам, че ще можете да си побъбрите свободно. Довиждане, сър, и много поздрави на скуайъра и капитан Смолет.
Щом докторът си отиде, бурята от негодувание, която Силвър беше задържал само със заканителни погледи, избухна с пълна сила. Пиратите обвиниха Силвър, че играе двойна игра и иска да уреди своите лични работи, като жертвува интересите на всички останали, което, с една дума, беше точно това, което той вършеше. За мене работата бе така ясна, че се чудех как този път ще укроти гнева им. Но той беше два пъти по-умен от всички тях, взети Заедно, и победата, която бе удържал предишната вечер, му даваше големи предимства. С какви ли не обидни имена не ги нарече, загдето не могат да разберат, че е необходимо да говоря с доктора, размахваше картата пред очите им и ги питаше имат ли интерес да развалят договора тъкмо в деня, в който трябва да тръгнат за съкровището.
— Не, гръм да ви порази! — ревеше той. — Ние ще нарушим договора, когато му дойде времето, а дотогава аз ще угаждам на доктора, та ако трябва, и ботушите му ще чистя с бренди.
Тогава той ги накара да накладат огъня и се заклати на патерицата си с ръка върху рамото ми, като ги остави съвсем объркани. Той по-скоро им беше затворил устата с многословието си, отколкото със своите доводи.
— Полека, полека, момчето ми — каза той. — Те може да се нахвърлят върху нас, ако забележат, че бързаме.
Ние бавно се спуснахме по пясъчния склон до мястото, където ни очакваше докторът зад оградата, и щом се приближихме, Силвър спря.
— Вземете си бележка и за това, докторе — каза той, — че аз спасих живота на това момче, за което то ще ви разкаже, и че бях дори свален за това. Докторе, когато човек плава срещу вятъра като мен и залага живота си на карта, не мислите ли, че заслужава поне една насърчителна дума? Не забравяйте, че не става дума само за моя живот, а и за живота на това момче, затова, заклевам ви, дайте ми малко надеждица, та да има за какво да се боря.
Щом се отдели от приятелите си и се обърна с гръб към крепостта, Силвър стана друг човек. Страните му сякаш хлътнаха, а гласът му се разтрепера и лицето му придоби страдалчески израз.
— Какво има, Джон, страх ли ви е? — попита доктор Ливзи.
— Докторе, аз не съм чак такъв страхливец, окото ми не мига от нищо — и той щракна с пръсти, — ако бях такъв, щях да си кажа, но трябва да ви призная, че треперя при мисълта за бесилото. Вие сте добър и честен, по-добър човек от вас никога не съм виждал! Недейте забравя доброто, което съм ви сторил, както знам, че няма да забравите и злото. Ето на, вижте, аз ви оставям насаме с Джим и това запомнете, защото ви правя голяма услуга!
Като каза това, той се отдалечи толкова, че да не може да чува разговора ни, седна на един пън и започна да си подсвирква. Само от време на време се обръщаше да хвърли поглед ту към мен и доктора, ту към непокорните негодници, които шареха насам-натам между крепостта и огъня, който палеха, като изнасяха свинско и сухари, за да приготвят закуската.