— И така, Джим — каза тъжно докторът, — ето те най-после. Каквото си надробил, това ще сърбаш, момчето ми. Не мога да намеря сили в себе си да те обвиня, но ще ти кажа само това, което съм длъжен да ти кажа. Ако капитан Смолет беше здрав, ти нямаше да посмееш да избягаш, но понеже е ранен и безпомощен, дявол да го вземе, ти постъпи съвсем нечестно.
Трябва да призная, че при тези негови думи аз се разплаках.
— Докторе — казах аз, — поне вие не ме корете, защото аз достатъчно съм се корил. Животът ми виси на косъм, аз съм заложник, а вече щяха да ме убият, ако Силвър не се бе застъпил за мен. Повярвайте ми, докторе, мен не ме е страх от смъртта и, да си призная, заслужил съм си я, но ме е страх да не започнат да ме изтезават, защото, ако започнат да ме изтезават…
— Джим — прекъсна ме докторът и гласът му беше променен, — Джим, аз няма да допусна това. Бързо прескачай оградата и да бягаме.
— Докторе — казах аз, — дал съм честна дума.
— Зная, зная — извика той. — Сега това няма значение, Джим, аз ще поема цялата вина върху плещите си, момчето ми, но тук не мога да те оставя. Скачай! Един скок, и си вън оттук. Ще препуснем като антилопи.
— Не — отговорих аз, — вие много добре знаете, че нито вие, нито скуайрът, нито капитанът бихте постъпили така. Силвър ми се довери и аз му дадох честната си дума, затова трябва да се върна. Но, докторе, вие не ме оставяте да се доизкажа. Ако започнат да ме изтезават, може би ще издам къде се намира корабът, защото аз успях да го превзема отчасти благодарение на добрия случай, а отчасти на риска, който поех. Сега той се намира заседнал на южния бряг на северния залив. При отлив сигурно остава на сухо.
— Корабът ли? — възкликна докторът.
Аз набързо му описах моите приключения и той мълчаливо ме изслуша.
— Тук съдбата се намесва — забеляза той, когато спрях да говоря. — На всяка крачка ти спасяваш живота ни и може ли да си помислиш, че ще те оставим на произвола на съдбата? Така ли ще ти се отплатим, моето момче? Ти откри заговора, а после Бен Гън — най-доброто дело, което си извършил или можеш да извършиш, дори да доживееш до деветдесет години. Но да не говорим за Бен Гън. Та той е самата несрета! Силвър — извика той, — Силвър! Елате да ви дам един съвет — продължи той, когато готвачът отново се приближи към нас, — не бързайте да търсите съкровището.
— Вижте, сър, аз ще направя всичко, каквото мога, но простете ми, вие искате нещо невъзможно — каза Силвър, — защото единственият начин да спася своя живот и живота на това момче е да тръгнем час по-скоро да търсим съкровището, главата си залагам.
— Добре, Силвър — отвърна докторът, — щом е така, ще ви кажа и това — очаквайте буря, когато го намерите.
— Сър — каза Силвър, — да ви кажа право, вече нищо не разбирам. Каква е вашата цел, защо напуснахте крепостта, защо ми дадохте тази карта? Нищо не разбирам. И при това аз изпълнявам вашите нареждания с вързани очи, а вие досега нито искра надежда не сте ми дали. Това е вече твърде много. Ако не ми кажете просто и ясно какво значи това, аз ще се откажа да ги командувам.
— Не — каза докторът замислено, — аз нямам право да ви кажа нито една дума повече, защото това не е моя тайна, иначе, давам ви честната си дума, Силвър, всичко щях да ви разкажа. Но ще отида само дотам, докъдето имам право, и дори малко по-далеч. Иначе капитанът здравата ще ме хока. Най-напред ще ви дам малко надежда, Силвър, като ви кажа, че ако успеем да се измъкнем живи от тоя вълчи капан, ще сторя всичко, което е по силите ми, да ви спася, стига да не трябва да давам лъжлива клетва.
Лицето на Силвър просия.
— Дори и майка ми не би ме насърчила повече, сър, отколкото вие — извика той.
— Това е първото нещо, което мога да ви кажа — добави докторът. — Второто е един съвет: дръжте момчето винаги при себе си и когато имате нужда от помощ, викайте. Аз отивам да направя, каквото мога за вас и сами ще се убедите дали говоря истината, или не. Довиждане, Джим!
И доктор Ливзи се ръкува с мен през оградата, кимна на Силвър и забърза към гората.
Тридесет и първа глава
ТЪРСЕНЕ НА СЪКРОВИЩЕТО
ПЪТЕПОКАЗАТЕЛЯТ НА ФЛИНТ
— Джим — каза Силвър, когато останахме сами, — аз спасих твоя живот, но ти спаси моя и аз няма да забравя това. Аз забелязах как докторът те караше да избягаш, с крайчеца на окото си забелязах. Джим, ти само печелиш от това. Тази е първата ми искрица надежда, откакто пропадна атаката ни, и аз я дължа на теб. А сега, Джим, ще тръгнем да търсим съкровището, но не знам какво ще намерим и това никак не ми харесва. Затова ти и аз трябва да се държим заедно, ако искаме да спасим главите си въпреки всичко, което ни готви съдбата.