Точно тогава някой подвикна, че закуската е готова, и ние насядахме по пясъка да закусим сухари и пържено месо. Бяха наклали огън, на който можеше да се опече цял вол. Огънят гореше така силно, че можеха да го приближат само откъм страната на вятъра, и то съвсем предпазливо. Те бяха сготвили също така разточително, като бяха приготвили три пъти повече храна, отколкото можехме да изядем. Един от тях хвърли с безсмислен смях остатъка от храната в огъня и той пламна още по-буйно от това необичайно гориво. През живота си не бях виждал хора, които да мислят по-малко за утрешния ден. Те явно живееха ден за ден, не пестяха храната, а часовоите им заспиваха на пост. Аз разбрах, че тези хора са способни само на еднократни смели действия, но че не биха могли да издържат при продължителна борба.
Дори Силвър, който се хранеше с Капитан Флинт, кацнал на рамото му, не им направи забележка, че са разточителни. Това ме учуди извънредно много, но неговото поведение показваше изключителната му хитрост.
— Така, момчета — каза той, — вие сте щастливи, че Печеното прасе мисли за вас с ей тази глава. Аз разбрах, каквото ми трябваше. Наистина корабът, е в техни ръце, още не съм разбрал къде го крият, но щом пипнем съкровището, ще поразтършуваме и ще го намерим. И тогава, приятели, у когото са лодките, той ще спечели.
Той бъбреше непрестанно, като тъпчеше устата си с горещ бекон, и с тези думи успя да им възвърне доверието и да събуди надеждата им, като в същото време, сигурен съм в това, той сам насърчаваше себе си.
— А що се отнася до нашия заложник — продължи той, — смятам, че това е последният му разговор с тези, които са му близки. Посредством него успях да се добера до това, което ми бе нужно, и му благодаря, но стига толкова. Аз ще го вържа за въже и ще го водя със себе си, когато тръгнем за съкровището. Трябва да го пазим като злато, та да ни е подръка, ако стане нещо. Но доберем ли се веднъж до кораба и до съкровището и тръгнем по море като весела компания, тогава другояче ще си поприказваме с мистър Хокинс и той ще получи наградата за всичко, което ни докара до главите.
Никак не се учудих, че настроението на пиратите се повиши, но моето страшно се понижи. Ако плановете, които кроеше Силвър сега, се сбъднеха, този двоен предател нямаше да се поколебае да изпълни заплахите си. Той беше стъпил с по един крак в двата лагера и несъмнено щеше да предпочете богатството и свободния пиратски живот пред една гола надежда за спасение от бесилката — единственото, което можехме да му предложим.
Но дори и събитията да се развиеха така, че той да бъде принуден да удържи думата си пред доктор Ливзи, все пак какви големи опасности ни грозяха! Когато подозренията на пиратите се окажеха основателни, какъв тежък момент щяхме да преживеем тогава — той — сакат човек, а аз — слаб юноша, трябваше да се борим на живот и смърт срещу петима здрави и силни моряци.
Като се прибави към тези мои двойни опасения и тайната, която все още забулваше поведението на моите приятели, необяснимото им напускане на крепостта, непонятният им отказ от картата и още по-непонятното последно предупреждение на доктора към Силвър: „Очаквайте буря, когато го намерите“, вие лесно ще разберете защо закуската ми се видя така безвкусна и с какво свито сърце тръгнах след моите поробители, които се отправиха да търсят съкровището.
Ние представлявахме любопитна гледка. Всички бяха с изкаляни моряшки дрехи и всички с изключение на мен — въоръжени до зъби. Силвър бе нарамил две пушки — една отпред и една отзад, със сабя на кръста и по един пистолет във всеки джоб на мундира. За да допълни неговия странен вид, Капитан Флинт бе кацнал на рамото му и непрестанно бърбореше несвързани моряшки приказки. Аз бях превързан с въже през кръста и следвах покорно корабния готвач, който държеше края на въжето ту със свободната си ръка, ту със здравите си зъби. Мен наистина ме водеха като вързана мечка.
Останалите бяха натоварени с най-различни предмети: някои носеха търнокопи и лопати — първите вещи, които пренесоха от „Испаньола“, други носеха свинско, хляб и бренди за обед. Аз забелязах, че всички тези продукти бяха от нашите припаси, и разбрах, че Силвър ми е казал истината предишната вечер. Ако Силвър не беше сключил договор с доктора, той и цялата му разбойническа шайка щяха да останат само на бистра водица и на това, което можеха да си набавят чрез лов. Водата съвсем нямаше да им е по вкуса, а моряците обикновено са лоши стрелци. При това, незапасени с храна, те едва ли имаха и достатъчно барут.