— Да, да — отвърна Морган, — помня го. Той ми дължеше пари и ми завлече ножа, когато слезе на брега.
— Като е така — каза друг, — нека потърсим твоя нож! Флинт не беше човекът, който би пребъркал джобовете на един моряк. А и птиците сигурно не са го отнесли.
— Ей богу, вярно! — извика Силвър.
— Нищо не е останало — каза Мери, като тършуваше из костите, — няма ни пари, ни табакера. Тая работа ми се струва подозрителна.
— Да си кажа правата, и на мен така ми се струва — съгласи се Силвър. — Тук има нещо нередно, казваш, а? Брей, момчета, ако Флинт беше жив, нямаше да смеем да припарим тук. Те са били шестима, и ние сме шестима. Само кости са останали от тях.
— Аз го видях мъртъв със собствените си очи — каза Морган. — Били ме заведе при него. Видях го проснат и очите му бяха затворени с монети.
— Мъртъв е, разбира се! Отдавна е умрял той и гние в земята — каза пиратът с вързаната глава. — Но ако духовете бродят, сигурно и духът на Флинт витае из тия места. Ама грозна смърт го сполетя тоя Флинт!
— Вярно — отбеляза друг. — Той ту беснееше, ту крещеше за ром, ту пееше. Знаеше само „Петнайсет души“ и да ви кажа право, оттогава не обичам да я слушам. Беше страшна жега и прозорецът му беше отворен, та можех ясно да чуя как пее, когато смъртта вече го душеше.
— Хайде, хайде — каза Силвър, — стига дрънканици. Той е мъртъв. Никой не броди тук, пък и да бродеше, духовете бродят нощем, главата си залагам! Страхът и дявола може да умори, напред към дублоните!
И ние тръгнахме. Но макар че беше светъл ден и знойно слънце припичаше, пиратите вече не се движеха разпръснато, не подвикваха из гората, а вървяха един до друг и говореха с притаен дъх. Сянката на мъртвия пират бе вледенила сърцата им.
Тридесет и втора глава
ТЪРСЕНЕ НА СЪКРОВИЩЕТО
ГЛАСЪТ СРЕД ДЪРВЕТАТА
Отчасти поради обезсърчителното въздействие на страха, а отчасти и заради умората на Силвър и болните, щом се изкачихме на платото, всички насядахме.
Тъй като платото беше малко наклонено на запад, от мястото, където седяхме, се откриваше просторна гледка. Пред нас, зад върховете на дърветата, се зеленееше „Горският нос“, очертан от пяната на прибоя. На изток, ниско зад нас, се виждаше не само проливът с Острова на скелета, а и безкрайната морска шир зад тясната пясъчна ивица. Сякаш над самите ни глави се извисяваше хълмът „Далекоглед“, прошарен тук-там със зелени борове, а на места зееха черни пропасти. Чуваше се само глухият тътен на прибоя и бръмченето на безбройните насекоми из цъфналите храсти. А по гладката морска шир — никакъв признак на живот, нито едно бяло платно! Какво чувство на самота навяваше този пуст безкрай!
Докато почиваше, Силвър правеше някакви измервания с компаса си.
— Там има три „високи дървета“ — каза той, — разположени в права линия към Острова на скелета. Предполагам, че хребетът на „Далекоглед“ е ей там. Да намерим съкровището сега е детска игра. Хайде да си похапнем най-напред.
— Мен нещо не ми се яде — измърмори Морган. — Само като си помисля за Флинт, всичко ми се отщява.
— Ех, синко, ти благодари, че не е жив — каза Силвър.
— Грозен дявол беше тоя Флинт — извика трети пират, като потрепера — с онова посиняло лице!
— Ромът го докара дотам — добави Мери. — Ти право каза. Син като патладжан беше станал.
След намирането на скелета, което ги наведе на тоя род мисли, всички започнаха да говорят по-тихо, та гласовете им вече не нарушаваха горската тишина.
Внезапно от гората пред нас някакъв тънък, висок, трептящ глас подхвана познатата песен:
Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо, и бутилка ром!
Не бях виждал по-изплашени хора. И шестимата пирати пребледняха като платно. Някои скочиха, други се хванаха един за друг. Морган запълзя по земята.
— Това е Флинт, за…! — извика Мери.
Песента внезапно секна, тъй внезапно, както бе започнала, сякаш някой изведнъж затули с ръка устата на певеца. Песента се лееше леко и нежно из зеления лес, а денят беше слънчев и ясен, та не можех да разбера защо моите спътници така силно се изплашиха.
— Ставайте — каза с усилие Силвър с посивели като пепел устни, — не може така! Хайде, момчета! Завивай в друг галс! Чудна работа наистина. Някой се шегува тук с нас, не мога точно да кажа чий е гласът, но това не е никакъв дух, а е човек от плът и кръв, главата си залагам!