Първото високо дърво, до което стигнахме, не излезе това, което търсехме. Така стана и с второто. Третото се издигаше близо двеста фута над горичката. Това беше растение великан с огромно червено стъбло и огромна корона, която хвърляше толкоз голяма сянка, че цял взвод можеше да марширува в нея. Този бор се виждаше от морето както от изток, така и от запад и можеше спокойно да се нанесе като мореплавателен знак на картата.
Но не неговите огромни размери вълнуваха моите спътници, а мисълта, че някъде под неговата грамадна сянка лежат заровени седемстотин хиляди фунта чисто злато. Тази мисъл изличи всичките им предишни страхове, когато наближиха мястото. Очите им горяха, а те се движеха с все по-бързи и с по-леки стъпки. Тяхното съзнание бе заето изцяло от съкровището, удоволствията и разкоша, които ги очакваха до края на живота им.
Силвър подскачаше на патерицата си с издути, трепкащи ноздри и ругаеше с бяс мухите, които кацаха по разгорещеното му, лъскаво от пот лице. Той ядосано дръпваше въжето, с което ме водеше, и от време на време хвърляше смразяващи погледи към мен. Дори не се мъчеше да скрие лошите мисли, които се четяха по лицето му като по книга. Близостта на златото изличи всичко друго от ума му-и обещанието, което беше дал, и предупреждението на доктора, всичко това беше забравено. Не се съмнявах, че след като намери съкровището, той ще открие къде се намира „Испаньола“, през нощта ще изколи всички честни хора на острова и ще отплава с тежък товар от престъпления и богатства.
Потресен от тези тревожни мисли, аз едва следвах търсачите на съкровището, които сега се движеха бързо. Аз често се препъвах и именно тогава Силвър дръпваше грубо въжето и ми хвърляше кръвожадни погледи. Дик, който беше останал назад, вървеше последен и ту бъбреше някакви молитви, ту ругаеше, а треската му ставаше все по-силна и по-силна. И това ме караше да страдам още повече. Като връх на всичко взех да си представям трагедията, която някога се е разиграла на това плато. Представих си онзи отвратителен пират със синьо лице, който умрял в Савана, като пеел песни и се молел за ром, как със собствената си ръка е погубил шестимата си съучастници. Как ли е ехтяла от страшните им викове тази гора, която сега бе тъй тиха! Само при мисълта за това чувах сякаш виковете им.
Ние вече бяхме стигнали края на гората.
— Ура, момчета, всички напред! — извика Мери и тези, които вървяха първи, хукнаха.
Но не изминали и десет ярда, те внезапно спряха. Чуха се сподавени викове — Силвър удвои крачките си и заподскача на патерицата си като побеснял. Следния миг обаче и той, и аз замръзнахме на местата си.
Пред нас зееше голяма яма, не прясно изкопана, защото стените бяха свлечени, и дъното — обрасло с трева. В нея бяха разхвърляни дъски от сандъци и дръжка от търнокоп, счупена на две. На една дъсчица бе издълбан с горещо желязо надписът „Морж“ — името на Флинтовия кораб.
Всичко беше ясно като бял ден. Някой бе изровил съкровището — седемстотинте хиляди фунта бяха изчезнали!
Тридесет и трета глава
ПРОВАЛЯНЕТО НА ГЛАВАТАРЯ
Никой не е виждал по-голям крах от този, който претърпяха пиратите. И шестимата бяха като поразени от гръм. Единствен Силвър се окопити веднага. Всичките му помисли до този миг бяха устремени към една-единствена цел — златото, и сега в един миг всичко бе загубено. Но той не изгуби присъствие на духа, успя да се овладее и промени плана за своите действия, преди другите да бяха осъзнали своето разочарование.
— Джим — ми пошепна той, — вземи това и бъди готов.
И ми подаде един двуцевен пистолет.
В същото време той започна да се придвижва спокойно към север така, че след няколко крачки ямата остана между нас и останалите петима пирати. След това Силвър ме погледна и кимна с глава, като че ли искаше да каже: „Натясно сме“. И аз мислех точно това. Той отново се държеше приятелски с мен, но аз така бях възмутен от неговото постоянно изменничество, че не можах да се въздържа и му пошепнах: „Значи вие отново минахте на другата страна?“
Но не му остана време да ми отговори. Пиратите наскачаха в ямата с ругатни и викове и започнаха да ровят с ръце пръстта и да изхвърлят дъските встрани. Морган намери една златна монета. Той я вдигна и взе да сипе порой от ругатни. Монетата бе на стойност две гвинеи и за кратко време мина от ръка на ръка.
— Две гвинеи! — изрева Мери, като я разтърси в ръката си към Силвър. — Това са твоите седемстотин хиляди фунта, а? Ти си знаел да сключваш договори, тъй ли? Ето какво излезе от твоя договор, кратуна такава!