— Ровете, ровете, момчета — каза Силвър със спокойно насмешлив тон, — няма да се учудя, ако изровите няколко фъстъка.
— Фъстъци! — яростно повтори думата му Мери. — Чухте ли го, момчета? Аз се обзалагам, че тоя човек е знаел цялата работа от самото начало. Погледнете му лицето — там е изписано всичко.
— А-а, Мери — забеляза Силвър, — отново се гласиш за капитан, така ли? Ти си наистина упорито момче.
Но този път всички бяха изцяло на страната на Мери. Те изскочиха от ямата един след друг, като хвърляха яростни погледи към нас. Единственото успокоително нещо беше, че те изскачаха от отсрещната страна на ямата.
И така ние застанахме двама от едната страна на ямата срещу петима от другата страна и никой не се осмеляваше да нанесе първия удар. Силвър стоеше неподвижно, подпрян на патерицата, и ги наблюдаваше с по-голямо хладнокръвие отвсякога. Без съмнение той беше храбър човек.
Най-после Мери изглежда, реши, че едно слово би подтикнало хората му към действие.
— Момчета — започна той, — виждате ли ги онези двама, дето са застанали сами отсреща — единият, стар и сакат, който ни доведе тук и ни докара до това положение, а другият — онова вълче, чието сърце сам ще изтръгна. Затова, момчета…
Той повиши глас и вдигна ръка с явното намерение да стреля срещу нас. Но точно в този миг — бум! бум! бум! — изтрещяха три пушечни изстрела от гората. Мери се търкулна с главата надолу в ямата; пиратът с вързаната глава се завъртя като пумпал и се просна смъртно ранен, но още агонизиращ, а другите трима удариха на бяг.
В миг Дългия Джон изпразни двуцевния си пистолет върху гърчещия се Мери и когато той обърна предсмъртен поглед към него, Силвър му каза:
— Джордж, най-после сме квит.
В същия миг докторът, Грей и Бен Гън изскочиха с димящи мускети из мускатовите храсти.
— Напред! — извика докторът. — Тичайте бързо, момчета. Трябва да им пресечем пътя към лодките.
Ние се спуснахме с всички сили, като минавахме право през храстите, в които някога потъвахме чак до рамене.
Силвър правеше невероятни усилия да се движи с нас. Той така скачаше на патерицата си, че гръдните му мускули сякаш щяха да се разкъсат. Според доктора, никой здрав човек не би могъл да издържи това напрежение. Но той изостана около тридесет ярда зад нас и почти се задушаваше, когато стигнахме склона.
— Докторе — извика той, — вижте! Няма нужда да бързаме! И наистина не беше нужно да бързаме, защото в една открита част на платото ние видяхме тримата бегълци още да тичат право по посока на хълма „Гротмачта“. Ние вече се намирахме между тях и лодките и затова седнахме да си поемем дъх, докато Дългия Джон, бършейки лицето си, бавно се приближи към нас.
— Покорно благодаря, докторе — каза той. — Вие дойдохте в последния миг да ни спасите с Хокинс. Значи това си бил ти, Бен Гън! — добави той. — Ах, юначага излезе ти!
— Да, аз съм Бен Гън — отвърна изоставеният на острова, извивайки се като змиорка от смущение. След доста дълга пауза той добави: — Как сте, мистър Силвър? Благодаря, добре, ще отговорите вие.
— Бен, Бен — промърмори Силвър, — като си помисля само как ме нареди ти!
Докторът изпрати обратно Грей да вземе един от търнокопите, които пиратите бяха оставили при бягството си, и докато ние спокойно се спускахме по склона към лодките, той накратко разказа какво се бе случило. Историята силно заинтересува Силвър, в която полуидиотът Бен Гън бе героят от начало до край.
В своите скитания из острова самотният изоставен човек открил скелета и го претършувал. Той също открил съкровището и го изровил (счупената дръжка била от неговия търнокоп). Той дълго пренасял съкровището на гръб, като много пъти, тежко натоварен, преминавал разстоянието от подножието на високия бор до една пещера под двуглавия хълм в североизточния край на острова, където го скрил на сигурно място два месеца преди пристигането на „Испаньола“.
Докторът изтръгнал тази тайна от него още същия следобед, когато бе извършена атаката, а следната сутрин, като забелязал, че корабът е изчезнал, отишъл при Силвър и му дал картата, която вече била съвсем ненужна, както и всичките припаси, защото в Бен Гъновата пещера имало достатъчно количество солено козе месо, приготвено от самия него. Той дал всичко, само и само да може да се изместят безопасно от крепостта до двуглавия хълм, където нямало малария и където можели да пазят съкровището.
— А за теб, Джим — каза той, — ми беше много тежко, но дългът ми налагаше да сторя всичко, което можех, за онези, които останаха верни докрай на дълга си, а кой е виновен, че ти не остана между тях.
Тази заран, като разбрал, че гневът на пиратите, след като преживеят тежкото разочарование, ще се излее върху мен, той изтичал до пещерата и като оставил скуайъра да пази капитана, взел със себе си Грей и Бен Гън и тримата ударили косо през острова, за да стигнат навреме големия бор. Скоро обаче докторът забелязал, че вашата група ще го изпревари, и тъй като Бен Гън бил голям бързоходец, изпратил го напред да направи сам, каквото може. Бен Гън се сетил да се възползува от суеверието на своите бивши другари, като ги сплаши, и тази мисъл излязла тъй сполучлива, че Грей и докторът могли да стигнат мястото и да се прикрият, преди да пристигнат търсачите на съкровището.