Тридесет и четвърта глава
И ПОСЛЕДНА
Следната сутрин ние се заехме отрано с пренасянето на огромния куп злато. Голямото разстояние, което до брега беше близо миля и до „Испаньола“ три мили с лодка, правеше трудна нашата работа, тъй като бяхме малко на брой. Тримата пирати, които още скитаха свободно из острова, не ни създаваха големи безпокойства. Един часовой на върха на хълма бе достатъчен, за да ни предпази от каквото и да било внезапно нападение, но ние смятахме, че те вече бяха се наситили на кръвопролития.
Всички работехме енергично. Грей и Бен Гън пренасяха товара с лодката, а докато те пътуваха, ние трупахме съкровището на брега. Две златни кюлчета, вързани за краищата на въже, преметнато през рамо, представляваха голям товар. Дори един възрастен човек едва можеше да се движи с този товар. Като не бях способен да нося такива тежести, аз останах през целия ден в пещерата, за да опаковам монетите в сухарени торби. Монетите представляваха чудновата сбирка, подобна по своето разнообразие на онази, която бяхме намерили в сандъка на Били Бонс. Но тази сбирка беше много по-голяма и по-разнообразна, така че аз изпитвах истинско удоволствие, когато сортирах монетите. Английски, испански, френски, португалски, гвинеи и луидори, дублони и двойни гвинеи и муадори и цехини, върху които бяха-изобразени всички крале на Европа през последните сто години; странни ориенталски монети с всевъзможни изображения сякаш на клъбца от конец или паяжина, кръгли и квадратни монети, монети, продупчени в средата, за да се носят като огърлици; мисля, че в тази колекция се намираха всички видове монети в света. Те бяха неизброими като есенните листа, така че гърбът ме заболя от навеждане и пръстите ми изтръпнаха от сортиране.
Ден след ден работата продължаваше. Всяка вечер на кораба се стоварваше цял куп злато и все оставаше още за пренасяне. През цялото това време не узнахме нищо за тримата пирати, които бяха останали живи.
Но една вечер, струва ми се — третата вечер, когато докторът и аз се разхождахме по склона на хълма, обърнат към низините на острова, от дълбоката мрачина под нас долетяха някакви гласове, подобни на викове и пеене. Чухме този шум само за миг, след което отново всичко утихна.
— Това са ония нещастници, пиратите — каза докторът.
— И всичките са пияни, сър — добави Силвър, който стоеше зад нас. Силвър се ползуваше с пълна свобода и въпреки нашето хладно държане към него той, изглежда, както преди, се чувствуваше привилегирован и приближен слуга. Наистина той понасяше забележително добре пренебрежението ни и с неуморима учтивост се стараеше да спечели нашето разположение. Но мен ми се струваше, че всички го третираха като куче с изключение на Бен Гън, който все още изпитваше голям страх от стария си квартирмайстер, и аз, който имах за какво да му благодаря. Но в същото време имах и достатъчно причини да го третирам по-зле от всички останали, тъй като последен бях изпитал вероломството му горе на платото. Ето защо докторът доста грубо отвърна на неговата забележка:
— Пияни или бълнуват от треска.
— Прав сте, сър — отговори Силвър, — но това не засяга нито вас, нито мен.
— Предполагам, че не очаквате да ви смятам за благороден човек — отвърна докторът презрително. — И зная, че моите чувства може да ви изненадат, приятелю Силвър. Но ако аз съм убеден, че те бълнуват или че някой от тях е болен от треска, аз бих напуснал този лагер, бих рискувал кожата си, за да им окажа помощ.
— Извинете, сър, но ще сгрешите — отвърна Силвър. — Вие непременно ще изгубите ценния си живот, главата си залагам. Аз съм вече на ваша страна и телом, и духом; та никак не ми се иска да изгубим още един човек, и то вас, на когото съм така задължен. Ония хора долу не държат на думата си. Не, те дори не могат и да си представят такова нещо и няма да ви повярват.
— Ние знаем — каза докторът — как вие удържахте на думата си. Не узнахме нищо повече за тримата пирати. Един път само чухме в далечината мускетен изстрел и предположихме, че са на лов. Събрахме се на съвещание и решихме да ги оставим на острова за голяма радост на Бен Гън и пълното одобрение на Грей. Оставихме им голям запас барут и куршуми, солено козе месо, някои лекарства и необходими инструменти, дрехи, едно корабно платно, въже и по личното желание на доктора доста тютюн.
Това беше последната ни работа на острова. Ние вече бяхме натоварили кораба и със злато, и с достатъчно вода, и с остатъка от козето месо за всеки случай. Най-после през едно ясно утро вдигнахме котва и потеглихме през северния пролив, като развяхме знамето, което капитанът беше издигнал над крепостта и под което се бяхме били.