Офицерът свали шапка, направи реверанс и като поздрави така, че помете прахта на два метра пред себе си, каза:
— Señor, no es menor gloria vencer al enemigo con la cortesia en la paz que con las armas en la guerra.26
После на добър италиански добави:
— Минете, господине, ако една четвърт от нашите има наполовина вашата смелост, ще победим. Нека небето ми дари удоволствието да ви срещна отново на бойното поле и честта да ви убия.
„Fisti orb d’an fisti secc“27, промърмори през зъби Поцо, което на езика на неговия край и до днес е радушен израз, за да се отправи на събеседника приблизително благопожеланието да бъде най-напред лишен от зрението си и веднага след това гърлото му да бъде препречено от чуждо тяло. Но на висок глас, призовавайки всичките си езикови запаси и цялото си реторично умение, каза:
— Yo también!28
После поздрави с шапка, смуши леко коня, макар и не колкото театралността на момента го изискваше, тъй като трябваше да даде време на своите да го последват пеша, и се отправи към стените.
— Кажи каквото щеш, ама са благородници — обърна се към сина си и добре, че завъртя глава: избягна един изстрел от аркебуз, изпратен му от бастионите. — Ne tirez pas, cornichons, on est des amis, Nevers, Nevers!29 — викна, размахвайки ръце. — Гледаш ли, неблагодарен народ — рече после на Роберто. — Не да се намирам на приказка, ама испанците са по свят.
Влязоха в града. Някой трябва да беше доложил веднага за това пристигане на коменданта на гарнизона господин Дьо Тоара, отколешен събрат по оръжие на стария Поцо. То бяха големи прегръдки, и после една първа разходка по бастионите.
— Скъпи приятелю — разказваше Тоара, — според парижките регистри излиза, че разполагам с пет пехотни полка от по десет роти всеки или общо с десет хиляди пехотинци. Но господин Дьо ла Гранж има само петстотин човека, Монша — двеста и петдесет, и всичко на всичко мога да разчитам на хиляда и седемстотин души без коне. После имам шест кавалерийски роти, общо четиристотин души, макар и добре екипирани. Кардиналът знае, че съм с по-малко хора, отколкото трябва, но твърди, че били три хиляди и осемстотин. Аз му пиша, като му давам доказателства за противното, а Негово Високопреосвещенство се преструва, че не разбира. Наложи се да набера един полк италианци, какви да е, корсиканци и монфератци, но ако ми позволите, те са лоши войници; и представете си, трябваше дори да наредя на офицерите да зачислят в отделна рота слугите си. Вашите хора ще се включат в италианския полк, под разпореждането на капитан Басиани, който е добър войник. Ще изпратим там и младия Дьо ла Грив, та като ще влиза в огъня, да разбира добре заповедите. Колкото до вас, скъпи приятелю, ще се присъедините към една група храбри благородници, които дойдоха при нас по собствена воля, като вас, и които са в моята свита. Вие познавате местността и ще можете да ми давате добри съвети.
Жан дьо Сен-Боне, синьор на Тоара, беше висок, тъмнокос, със сини очи, в пълната зрелост на своите четирийсет и пет години, холеричен, но великодушен и склонен към помирение, с резки обноски, но в края на краищата сърдечен, включително с войниците. Беше се отличил като защитник на остров Ре във войната срещу англичаните, ала на Ришельо и двора, изглежда, не беше симпатичен. Приятелите му разнасяха мълвата за някаква негова словесна престрелка с канцлера Дьо Марийак, който му казал пренебрежително, че във Франция можели да се намерят две хиляди благородници, способни да проведат също толкова добре операцията на остров Ре, а той му отвърнал, че могат да се намерят четири хиляди, способни да държат печатите по-добре от Марийак. Неговите офицери му приписваха и още една духовита фраза (която според други обаче принадлежеше на някакъв шотландски капитан): на военен съвет при Ла Рошел отец Жозеф, който беше впрочем прословутото сиво високопреосвещенство30 и се смяташе за светило в стратегията, сложил пръст върху една карта с думите „Ще пресечем оттук“, а Тоара отбелязал хладно: „Преподобни отче, за жалост вашият пръст не е мост.“
— Ето това е положението, cher ami! — продължаваше Тоара, като крачеше по площадките на външната стена и сочеше пейзажа. — Театърът е превъзходен, а актьорите са най-доброто от две империи и много синьории: отсреща имаме дори флорентински полк, при това командван от един Медичи. Можем да разчитаме на Казале, разбирано като град: крепостта, от която контролираме тази част от реката, е добра бастилия, защитена е от хубав ров, а на стените сме разположили насип, който ще позволи на бранителите да работят добре. Цитаделата има шейсет оръдия и бастиони по всички правила на изкуството. Тук-там са уязвими, но съм ги подсилил с полумесеци31 и батареи. Всичко това е отлично, за да се удържи на фронтална атака, ала Спинола не е новак: погледнете онова движение там, подготвят минни галерии, и когато те стигнат тук долу, ще бъде все едно, че сме отворили вратите. За да осуетим работите, трябва да излезем на открит бой, но там сме по-слаби. А веднага щом изнесе по-напред тези оръдия, врагът ще започне да обстрелва града, и тук вече влиза в играта настроението на буржоата от Казале, на които никак нямам вяра. От друга страна, ги разбирам: държат повече на спасението на града си, отколкото на господин Дьо Невер, и още не са се убедили, че е добре да се умре за лилиите на Франция. Въпросът е да ги накараме да разберат, че със Савойския херцог или с испанците ще изгубят свободите си и Казале няма да бъде вече столица, а ще стане една каква да е крепост като Суза, която Савоецът е готов да продаде за шепа скуди. За останалото ще импровизираме, иначе няма да е commedia all’italiana. Вчера излязох с четиристотин души към Фрасинето, където се съсредоточаваха имперски части, и те се изтеглиха. Но докато бях залисан там, на онзи хълм, точно на отсрещната страна, се настанили неаполитанци. Подложих ги на артилерийски огън в продължение на няколко часа и мисля, че устроих добра касапница, обаче не си отидоха. Чий е бил денят? Кълна се в Господа Бога, не зная, а не го знае и Спинола. Но зная какво ще правим утре. Виждате ли онези къщурки в равнината? Ако са в наши ръце, ще държим под обстрел много вражески позиции. Един шпионин ми каза, че са изоставени, и това е вече основание да се боим, че някой се крие там — мой млади синьор Роберто, не приемайте такова възмутено изражение, а запомнете, теорема първа, че добрият военачалник печели битката, като използва умело шпионите, и теорема втора, че на един шпионин, тъй като е предател, не му струва нищо да предаде онзи, който му плаща, стига да предава своите. Във всеки случай утре пехотата ще иде да завземе онези къщи. Вместо да държим хората да клечат между стените, по-добре да ги изложим на огъня, което е хубаво упражнение. Не припирайте, синьор Роберто, това още няма да бъде вашият час; но вдругиден полкът на Басиани ще прекоси По. Виждате ли онези зидове там? Те са част от укрепление, което бяхме започнали да строим, преди да пристигнат ония. Моите офицери не са съгласни, но мисля, че е добре да си го върнем, преди да са го завладели имперските дружини. Въпросът е да ги държим под обстрел в равнината, така че да не им даваме мира и да забавим строежа на галериите. С една дума, слава ще има за всички. Но сега да отидем да вечеряме. Обсадата е още в началото си и провизии не липсват. Плъховете ще ги ядем чак по-късно.
26
29
30
Франсоа Жозеф льо Клер дю Трамбле, наричан Отец Жозеф (1577–1638) — френски капуцин, довереник и съветник на Ришельо, известен с прозвището Сивото Високопреосвещенство (
31
Полумесец — отбранително съоръжение във формата на полукръг, изнесено пред крепостната стена. — Б.пр.