Така изкуството на летенето е още непознато, и все пак — ако се вярва на някой си господин Годуин278, за когото ми говореше доктор Д’Игби — един ден ще отидем на Луната, както сме отишли в Америка, въпреки че преди Колумб никой не е подозирал, че този континент съществува, нито пък че е можел един ден да се нарича така.
Залезът беше отстъпил място на вечерта, после на нощта. Сега Роберто виждаше луната пълна в небето и можеше да различи петната й, които за децата и невежите са очите и устата на кротко лице.
За да предизвика отец Каспар (в кой свят, на коя планета на праведниците беше сега милият старец?), Роберто му бе говорил за обитателите на Луната. Но може ли Луната да е наистина обитаема? Защо не, беше като Сен-Дьони: какво знаят човеците за света, който може да съществува там?
Ако съм застанал на Луната — разсъждаваше Роберто — и хвърля нагоре камък, към Земята ли би полетял той? Не, би паднал пак на луната. Значи Луната, като всяка друга планета ли ще е, звезда ли ще е, е една вселена, която има свой център и своя окръжност, и центърът привлича всички тела, които живеят в сферата на владение на този свят. Както става със Земята. Ами тогава защо да не може с Луната да става и всичко останало, което става със Земята?
Има атмосфера, която обгръща Луната. Нима преди четирийсет години на Връбница някой не видял, казаха ми, облаци на Луната? Не се ли вижда на тази планета едно голямо трептене непосредствено преди затъмнение? Какво друго е това, ако не доказателство, че там има въздух? Планетите се изпаряват, а също и звездите — какво друго са петната, каквито казват, че имало върху Слънцето и от които се пораждали падащите звезди?
На Луната положително има вода. Как иначе да се обяснят нейните петна, ако не като образ на езера (някой дори беше предположил, че тези езера са изкуствени, едва ли не човешко дело, толкова добре са очертани и разпределени на равни разстояния)? От друга страна, ако Луната е била замислена само като голямо огледало, което да отразява на Земята светлината на Слънцето, защо Творецът е трябвало да изпонаплесква това огледало с петна? Значи петната не са несъвършенства, а съвършенства, и следователно мочурища или езера, или морета. А ако там горе има вода, има и въздух, значи има живот.
Живот може би различен от нашия. Може би онази вода има вкус (знам ли?) на сладник, на кардамон, та дори на пипер. Ако съществуват нескончаеми светове, това е доказателство за нескончаемата изобретателност на Изобретателя на нашата Вселена и значи тогава няма предел за този Поет. Той може да е създал обитаеми светове навсякъде, но от същества винаги различни. Може би обитателите на Слънцето са по-слънчеви, светли и озарени от обитателите на Земята, които са натегнали от материя, а обитателите на луната са някъде по средата. На Слънцето живеят същества, които са изцяло форма или Акт, както щем да го наречем, на Земята — същества, състоящи се от чисти Заложби, които се разбиват, а на Луната те са in medio fluctuantes279, ще рече доволно лунатични…
Бихме ли могли да живеем във въздуха на Луната? Сигурно не, на нас той би ни причинил замайване; от друга страна, рибите не могат да живеят в нашия, нито пък птиците — в този на рибите. Онзи въздух трябва да е по-чист от нашия и понеже нашият поради своята гъстота служи като естествена леща, която филтрира лъчите на слънцето, селенитите ще да виждат слънцето със съвсем друга очевидност. Зората и здрачът, които ни светят, когато слънцето още го няма или вече го няма, са дар от нашия въздух, който е богат на примеси и затова улавя и предава светлината му; това е светлина, която не би трябвало да имаме и която ни е подарена в повече. Но така тези лъчи ни подготвят да получаваме и да губим слънцето малко по малко. Може би на луната, тъй като въздухът е по-фин, има дни и нощи, които настъпват отведнъж. Слънцето се издига внезапно на хоризонта като при отварянето на завеса. После от най-ослепителната светлина току изпадат ненадейно в най-катранен мрак. На Луната би липсвала и небесната дъга, която е ефект на парите, примесени с въздуха. Но може би по същите причини там нямат нито дъждове, нито гръмотевици, нито мълнии.
А какви ли ще да са обитателите на по-близките до Слънцето планети? Пламенни като маврите, ала доста по-духовни от нас. С каква ли големина виждат Слънцето? Как ли понасят светлината му? Може би там металите се леят природно и текат на реки?
278
Франсис Годуин (1561–1633) — английски писател, автор на фантастичния роман The Man in the Moon (Човекът в Луната). — Б.пр.