Насред стаята бе поставена маса, а върху нея — леген, покрит с окървавена кърпа, която евнухът му посочи със заговорнически вид. Феранте не разбираше и онзи му каза, че е попаднал тъкмо при когото трябва. Наистина евнухът беше не друг, а човекът, който беше ранил кучето на доктор Бърд и който всеки ден в уречения час квасеше във витриоловата вода парцала, напоен с кръвта на животното, или го доближаваше до огъня и така изпращаше на Амарилида сигналите, които Бърд очакваше.
Евнухът разказа всичко за пътешествието на Бърд и за пристанищата, в които положително щеше да се отбие. Феранте, който наистина не знаеше, кажи-речи, нищо за треската около дължините, не можеше да си представи, че Мазарен е изпратил Роберто на онзи кораб само за да открие нещо, което нему вече изглеждаше явно, и оттук заключи, че всъщност Роберто сигурно трябваше после да донесе на Кардинала за местонахождението на Соломоновите острови.
Смяташе Втора Дафна за по-бърза от Амарилида, вярваше в щастието си, мислеше, че ще настигне лесно кораба на Бърд, когато той хвърлеше котва на Островите, та да изненада екипажа на сушата, да се разправи с него (Роберто включително) и после да разполага както му се харесва с онази земя, на която щеше да бъде единственият откривател.
Самият евнух му подсказа как да плава, без да сбърка пътя: щеше да е достатъчно да се рани още едно куче и той всеки ден да въздейства върху проба от кръвта му, както правеше за кучето на Амарилида. Феранте щеше да получава същите ежедневни послания, които получаваше Бърд.
Тръгвам веднага, каза Феранте; а при напомнянето на онзи, че трябваше преди това да се намери куче, възкликна: „Аз си имам друго куче на борда!“ Заведе евнуха на кораба; увери се, че сред екипажа има бръснар, майстор на кръвопускания и други подобни операции. „Аз, капитане — пристъпи един разбойник, отървал сто клупа и хиляда одрусвания с въжето281, — в корсарските времена съм изпорязал повече ръце и крака на другарите си, отколкото вражески съм надупчил!“
Слязоха в трюма; Феранте прикова Бикара към два кръстосани напреки кола, след това с една кама собственоръчно поряза дълбоко хълбока му. Докато Бикара виеше, евнухът попи текналата кръв с кърпа, която прибра в една торбичка. После обясни на бръснаря какво да прави, та да държи раната отворена през цялото време на плаването, така че раненият да не умре от нея, но и да не оздравее.
Подир това ново престъпление Феранте даде заповед да се вдигнат платната на път за Соломоновите острови.
Като разказа тази глава от своя роман, Роберто изпита погнуса. Чувстваше се уморен — той — и смазан от тегобата на толкова злодеяния.
Не пожела да си представи продължението и написа по-скоро призив към Природата, та — както майката, когато иска да приспи детето в люлката, го покрива с платно и спуска над него една малка нощ — да разстели голямата нощ над планетата. Молеше се нощта, която укриваше всяко нещо от взора му, да прикани очите му да се затворят; и заедно с мрака да дойде тишината; и както при изгрева на слънцето лъвове, мечки и вълци (на които като на крадците и убийците светлината е омразна) тичат да се сврат в пещерите, дето намират приют и убежище, така, обратно, щом се оттеглеше слънцето оттатък заника, да се отдръпне цялата глъч и кипеж на мислите. И умреше ли веднъж светлината, да замрат у него духовете, които от светлината се оживяваха, и да настане мир и тишина.
Както духаше светилника, ръцете му се озариха от един-едничък лунен лъч, който проникваше отвън. Мъгла пропълзя от стомаха му към мозъка и спускайки се над клепките, ги затвори, та духът да не надниква повече да види никой предмет, който да го отвлича. И заспаха в него не само очите и ушите, а и ръцете и краката — не и сърцето, което не знае покой.
Спи ли в съня и душата? Уви, не, тя будува, само че се оттегля зад завеса и устройва театър: тогава призраците смешници излизат на сцената и играят комедия, но каквато би я играла трупа пияни или луди артисти, тъй неузнаваеми изглеждат лицата и изопачени облеклата, изкълчени маниерите, нелепи ситуациите и безпътни раздумките.
281