Роберто усещаше гранивия дъх на кокошата храна през междините на дървото, а отвън долиташе крясъкът на морските птици, който той вземаше за смеха на Бог.
— Но защо пъкълът за мен — питаше, — и защо за всички? Нима Иисус не ни е изкупил, за да бъде той отреден само за малцина?
Отец Каспар се изсмя като Бога на осъдените:
— Кога ви е изкупил? Та на коя планета, в коя вселена мислиш вече ти, че живееш?
Хвана ръката на Роберто, вдигна го със сила от постелята и го повлече из меандрите на Дафна, докато болният чувстваше гризане в червата и му се струваше, че в главата му се тълпят часовници с топузи. Часовниците, мислеше, времето, смъртта…
Каспар го замъкна в една бърлога, която той така и не беше открил, с белосани стени, където имаше затворен сандък с кръгло око от едната страна. Пред окото, в летва с жлеб, беше пъхната дървена табла, цялата нарязана с кръгове в същия размер, които обрамчваха матови наглед стъкла. С плъзгане по жлеба таблата можеше да се нагласи така, че нейните кръгове да съвпадат с този на кутията. Роберто си спомняше, че вече е виждал в Прованс по-скромен образец на тази машина, която, казваха, била способна да даде живот на светлината благодарение на сянката.
Каспар отвори едната стена на кутията, позволявайки да се види вътре, върху един триножник, голяма лампа, която от противоположната на рогчето страна наместо дръжка имаше кръгло огледало със специална извивка. Когато се запалеше фитилът, огледалото препращаше светлинните лъчи вътре в една тръба, къс далекоглед, чиято крайна леща беше външното око. Оттук (веднага щом Каспар затвори пак кутията) лъчите минаваха през стъклото на таблата, разширяваха се в конус и явяваха върху стената цветни изображения, които на Роберто се сториха като одушевени, толкова бяха живи и ярки.
Първата фигура представляваше човек с лице на демон, прикован на скала сред морето, брулен от вълните. От това видение Роберто не можа повече да откъсне очи, сля го с онези, които дойдоха после (докато Каспар ги извикваше едно подир друго, като плъзгаше таблата), смеси ги всичките заедно — сън в съня, — без да разграничава онова, което му се казваше, от онова, което виждаха очите му.
Към скалата се приближи кораб, в който той разпозна Втора Дафна; от него слезе Феранте, който сега освобождаваше осъдения, всичко беше ясно. В течение на своето плаване Феранте бе срещнал — както легендата ни уверява, че е — Иуда, затворен в открития океан да изкупва предателството си.
— Сполай ти — казваше Иуда на Феранте (но за Роберто гласът положително идваше от устата на Каспар). — Откакто бях побит тук, в деветия час на днешния ден, все се надявах да мога още да поправя греха си… Сполай ти, братко…
— Ти си тук едва от един ден и дори по-малко? — питаше Феранте. — Но твоят грях е бил извършен в лето трийсет и трето от рождеството на Спасителя, значи преди хиляда шестстотин и десет години…
— О, простодушни човече — отвръщаше Иуда, — изминали са несъмнено хиляда шестстотин и десет от вашите години, откакто бях изправен на тази скала, но това още не е и няма да бъде никога един от моите дни. Не знаеш ли ти, че навлизайки в морето, което опасва този мой остров, си проникнал в една друга вселена, която протича редом и вътре във вашата, и тук слънцето обикаля около земята като костенурка, която с всяка крачка пристъпва по-бавно от преди? Така в този мой свят моят ден отпърво траеше два от вашите дни, после три, и така все повече и повече, та досега, когато подир хиляда шестстотин и десет от вашите години аз съм още и все тъй в деветия час. А след малко времето ще бъде още по-бавно, и после още повече, и аз ще живея все деветия час на лето трийсет и трето от Витлеемската нощ…
— Но защо? — питаше Феранте.
— Защото Бог е пожелал възмездието ми да се състои в това да живея винаги във Велики петък, да ознаменувам винаги и всеки ден страданията на оногова, когото предадох. В първия ден от наказанието ми, докато за другите люде дохождаше залезът и после нощта, и после зората на съботата, за мен беше изминал един атом от атом минута от деветия час на този петък. Но като се забавяше още веднага ходът на слънцето, при вас Христос възкръсваше, а аз бях още на крачка от този час. И сега, когато за вас са изтекли много столетия, аз съм все така на зрънце време от онзи миг…