— Но твоето слънце все пак се върти и ще дойде денят, ако ще би и след десет хиляди и повече години, когато ще влезеш в твоята събота.
— Да, и тогава ще бъде по-лошо. Ще съм излязъл от моето чистилище, за да вляза в моя ад. Няма да престане болката от смъртта, която причиних, но ще съм изгубил възможността, която още ми остава, да направя така, че онова, което се случи, да не се е случвало.
— Но как?
— Ти не знаеш, че недалеч оттук минава меридианът антипод. Отвъд тази линия, както в твоята вселена, така и в моята, е предишният ден. Ако аз, вече освободен, можех да премина тази линия, бих се озовал в моя велики четвъртък, защото този скапуларий, що виждаш на гърба ми, е веригата, която принуждава моето слънце да ме следва като сянката ми и да прави така, че където и да отида, всяко време да трае като моето. Тогава бих могъл да тръгна за Йерусалим, пътувайки в един дълъг-дълъг четвъртък, и да пристигна там, преди измяната ми да е била извършена. И бих спасил моя Учител от участта му.
— Но ако предотвратиш Страданията — възрази Феранте, — няма да го е имало никога Изкуплението и светът би бил и днес още в плен на първородния грях.
— Ах — викна Иуда през плач, — аз, който мислех само за себе си! Но тогава какво да правя? Ако оставя да съм постъпил, както постъпих, съм осъден. Ако поправя грешката си, попречвам на Божия план и ще бъда наказан за това с осъждане. Нима значи е било писано отсами началото, че съм осъден да бъда осъден?
Шествието на картините бе угаснало в риданието на Иуда, щом маслото в светилника свърши. Сега говореше отново отец Каспар, с глас, който Роберто вече не разпознаваше като неговия. Малкото светлина идваше в този момент от един процеп в стената и озаряваше само половината от лицето му, като изкривяваше линията на носа и правеше неясен цвета на брадата му, вече снежнобяла от едната страна и тъмна от другата. Очите бяха и двете сякаш две кухини, защото и онова, което беше изложено на светлика, изглеждаше в сянка. Роберто едва сега забелязваше, че беше покрито с черна превръзка.
— И тъкмо тук — казваше онзи, който сега положително беше Абат Морфи, — тъкмо в този момент твоят брат създаде шедьовъра на своята Изобретателност. Ако извършеше той пътешествието, за което Иуда се гласеше, щеше да може да попречи да се изпълнят Кръстните страдания и значи да ни бъде дадено Изкуплението. Няма Изкупление, всички са жертви на един и същ първороден грях, всички са обречени на ада, твоя брат е грешник, но като всички човеци — и значи оправдан.
— Но как е можел, как би могъл, как е могъл? — питаше Роберто.
— О — усмихваше се сега с жестоко развеселение абатът, — малко трябваше. Стигаше да се измами и Всевишният, неспособен да си въобрази всяко престорване на истината. Стигаше да убия Иуда, както веднага направих на онази скала, да надяна неговия скапуларий, да изпратя моя кораб преди мен на противоположния бряг на онзи Остров, да дойда тук под измамна външност, за да ти попреча да научиш верните правила на плуването и да не можеш никога да ме изпревариш там, да те накарам да построиш с мен водния звънец, който да ми позволи да стигна до Острова. — И за да покаже скапулария, както говореше, смъкна бавно дрехата си, появявайки се в пиратско облекло; после също толкова бавно отскубна брадата си, освободи се от перуката и на Роберто се стори, че вижда себе си в огледало.
— Феранте! — извика Роберто.
— Самият аз, братле. Докато ти цапуркаше като куче или като жаба, аз се добрах до моя кораб на другия бряг на острова, отплавах в моя дълъг велики четвъртък към Йерусалим, намерих другия Иуда, докато се канеше да извърши предателството си, обесих го на една смокиня и така му попречих да предаде Сина Человечески на Синовете на Мрака, промъкнах се с моите верни люде в Гетсиманската градина и отвлякох Спасителя, та да го отърва от Голгота! Сега ти, аз, всички живеем в един свят, който не е бил никога изкупван!
— Но Христос, къде е Христос сега?
— Нима не знаеш, че още в древните текстове се е казвало, че има огненочервени Гълъби, защото Господ, преди да бъде разпнат, е носел алена туника? Още ли не си разбрал? От хиляда шестстотин и десет години Христос е пленник на Острова, от който се опитва да избяга под образа на Гълъб с Цвят на Портокал, но не може да напусне това място, където край Малтийската Наблюдателница аз оставих скапулария на Иуда и където значи е винаги и все същият ден. Сега ми остава само да убия теб и да заживея свободен в свят, от който е прогонено угризението, адът е сигурен за всички и там долу един ден аз ще бъда посрещнат като новия Луцифер! — И измъкна къс меч, пристъпвайки към Роберто, за да извърши сетното от престъпленията си.