Нищо не предразполага към оздравяване така, както едно Упражнение по Добра Смърт — правейки ни примирени, то ни донася успокоение. Така му бе казал веднъж кармелитът и така трябва да беше, защото Роберто усети глад и жажда. По-слаб, отколкото сънуваше, че се сражава на палубата, но не толкова, колкото се бе проснал при кокошките, има силата да изпие едно яйце. Хубава беше течността, която слизаше по гърлото му, а още по-хубав беше сокът на ореха, който отвори в склада. След толкова размишления над своето мъртво тяло сега подхвърляше на смърт в тялото си, та да оздравее, здравите тела, на които природата дава всеки ден живот.
Ето защо, с изключение на някои наставления на кармелита, в Ла Грива никой не го беше учил да мисли за смъртта. В моментите на семейните разговори, почти винаги на обяд и на вечеря (след като Роберто се бе завърнал от някое от своите изследвания на стародавния дом, където се беше помайвал макар в сенчеста стая с мириса на ябълки, оставени на пода да зреят), не се обсъждаше друго освен сладостта на пъпешите, прибирането на житото и надеждите за гроздобера.
Роберто си спомняше, когато майка му го учеше как може да живее честито и спокойно, ако оползотвори цялата Божия благодат, която Ла Грива беше в състояние да му осигури: „И добре е да не забравяш да се запасиш с осолено говеждо, овче или овнешко месо, телешко и свинско, защото се запазват задълго и много вървят. Нарежи месото на резени не големи, сложи ги в съдина с повече сол отгоре, остави ги да престоят така осем дни, после ги окачи на гредите в кухнята край огнището, та да се изсушат на пушека, и направи това в сухо време, студено и при северен вятър, подир Свети Мартин, та да се запазят, колкото искаш. През септември пък идат птичетата, и агнетата за цялата зима, освен скопените петли, старите кокошки, патиците и другите такива. Не подминавай и магарето, което си строши крак, защото от него се правят кръгли наденички, които после клъцваш тук-там с ножа и ги слагаш да се пържат, и са господарска работа. А за Великите пости да има всякога гъби, чорбици, орехи, грозде, ябълки и всичко, що ти праща Господ. Пак така за постите да си държиш готови корени и също треви, които, като ги оваляш в брашно и ги задушиш в зехтин, са по-добри от минога; и ще си правиш равиоли или калисони за Пости, от тесто, замесено от зехтин, брашно, розова вода, шафран и захар, с малко малвазия286, нарязани на кръгчета като стъкла на прозорец, с плънка от галета, ябълки, карамфил и счукани орехи, и ще ги сложиш с няколко зрънца сол да се пекат в пещта, и ще ядеш като принц. Подир Великден идат козлетата, аспержите, гълъбчетата… После е ред на изварата и прясното сирене. Но трябва да умееш да се възползваш и от граха или боба, дето като ги свариш, оваляш в брашно и запържиш, ти правят все чудесна трапеза… Така, синко, ако живееш, както нашите старци са живели, ще ти е живот блажен и далеч от всякаква грижа…“
Ето, в Ла Грива не се произнасяха речи, които да засягат смърт, съд, ад или рай. Смъртта се бе показала на Роберто в Казале, а да се размисли над нея, бе подканен в Прованс и в Париж, помежду извисени речи и разпуснати речи.
Ще умра положително, говореше си, ако не сега от Рибата Камък, то поне по-сетне, след като е ясно, че от този кораб няма да изляза повече, сега, когато изгубих — с Persona Vitrea — дори средството да се приближа читав до хребета. И за какво съм се заблуждавал? Щях да умра, може би по-подир, дори да не бях попаднал на тази отломка. Влязъл съм в живота, знаейки, че законът е да изляза от него. Както казваше Сен-Савен, въплътяваш ролята си — кой по-задълго, кой по-набързо — и слизаш от сцената. Видял съм мнозина да минават отпреде ми, други ще видят мен да минавам — и ще изнесат същото представление на приемниците си.
Впрочем колко време не ме е имало и колко няма вече да ме има! Заемам твърде малко пространство в бездната на годините. Този малък откъслек не сварва да ме разграничи от нищото, в което следва да отида. Дошъл съм на света колкото за присъствие. Ролята ми беше толкова малка, че дори да бях останал зад кулисите, всички пак щяха да кажат, че комедията е била съвършена. То е като в буря: едни се издавят веднага, други се разбиват о скала, други остават на някоя отплесната дъска, но и те не за много. Животът угасва сам, като свещ, която е изразходила материята си. И би трябвало да сме привикнали, защото като свещ сме започнали да разпръсваме атоми от първия момент, в който сме пламнали.