Тасман казва, че завършил своето пътешествие през юни, значи преди Дафна да е могла да стигне по тези места. Но не е речено, че дневниците на Тасман са достоверни (впрочем и техният оригинал вече не съществува)294. Да се опитаме тогава да си представим, че при някое от случайните отклонения, на които така изобилства плаването му, той се е върнал в района, да кажем през септември същата година, и се е натъкнал там на Дафна. Не е имал никаква възможност да я потегне, както трябва да е била вече лишена от мачти и ветрила. Навестил я е, за да открие откъде идва, и е намерил книжата на Роберто.
Колкото и малко да е знаел италиански, е разбрал, че в тях се разглежда въпросът за дължините, така че тези книжа се превръщали в най-поверителен документ, който следвало да бъде предаден в Холандската Индийска компания. Затова премълчава в дневника си цялата случка, може би дори подправя датите, за да заличи всяка следа от приключението си, и записките на Роберто се озовават в някой таен архив. А Тасман направил още едно пътешествие и на следващата година — и Бог знае дали е ходил, където е казал295.
Да си представим как холандските географи разлистват тези записки. Ние вече знаем, че в тях не е имало нищо интересно за откриване, освен може би кучешкия метод на доктор Бърд, за който се обзалагам, че разни шпиони вече са били успели да научат по други пътища. Съдържа се и загатването за Малтийската Наблюдателница, но ще припомня, че след Тасман минават сто и трийсет години, преди Кук да открие отново онези острови, а ако е речал някой да следва указанията на Тасман, не би могъл да ги намери повторно.
Най-сетне, все така век подир нашата история, изобретяването на морския хронометър от Харисън слага край на трескавото търсене на el punto fijo. Проблемът за дължините не е вече проблем и някой архивар на компанията, обзет от желание да опразни шкафовете, изхвърля, подарява, продава — кой знае — записките на Роберто, вече просто любопитна находка за маниак на манускрипти.
Втората хипотеза е романно по-убедителна. През май 1789 една обаятелна личност минава по тези краища. Това е капитан Блай, когото бунтовниците от Баунти са спуснали в лодка заедно с осемнайсет верни люде и са поверили на милосърдието на вълните.
Този изключителен мъж, каквито и да са били характеровите му недостатъци, успява да измине над шест хиляди километра, за да стъпи най-подир на остров Тимор. В начинанието минава през архипелага Фиджи, почти достига Вануа Леву и прекосява групата на островите Ясава. Това означава, че ако се е отклонил само леко на изток, е могъл чудесно да се добере някъде докъм Тавеуни, където ми е приятно да си градя предположението, че се е намирал нашият Остров. Ако пък доказателствата имат някаква тежест при въпроси, засягащи вярването и желанието за вярване — е, добре, уверяват ме, че Портокалов Гълъб или Orange Dove, или Flame Dove, или още по-добре Ptilinopus Victor, съществува единствено там; само че — и рискувам да разваля цялата история — оранжев е мъжкият.
А пък човек като Блай, ако да беше намерил Дафна едва в що-годе въобразимо състояние, след като е пристигнал дотам с най-обикновена лодка, би сторил и невъзможното, за да я поправи. Но е било изминало вече почти столетие и половина. Някоя и друга буря е поразтърсила добавъчно флейта, изтръгнала го е от котвата, корабът е връхлетял върху кораловия риф — или не, бил е подхванат от течението, повлечен на север и изхвърлен върху други плитчини или върху крайбрежните скали на някой близък остров, където е останал изложен на действието на времето.
Вероятно Блай се е качил на борда на ветроход призрак, с хълбоци, инкрустирани с раковини и зеленясали от водорасли, с блатясала вода в изтърбушения трюм, свърталище на мекотели и отровни риби.
Може би още е стояла паянтова кърмовата надстройка и в каютата на капитана Блай е намерил разсъхнати и прашасали — или не, влажни и разкиснати, но още разчитаеми — записките на Роберто.
Не са били вече времена на големи вълнения около дължините, но може да са го привлекли бележките — на непознат език — за Соломоновите острови. Почти десет години преди това някой си господин Бюаш, Географ на краля и на Френската Флота, бил представил в Академията на Науките паметна записка относно Съществуването и Местоположението на Соломоновите острови, заявявайки, че те не били нищо друго освен онзи Залив Шоазьол, който Бугенвил бил достигнал през 1768 (и чието описание изглеждало съзвучно с някогашния разказ на Менданя), и Земите на Арсасидите, достигнати през 1769 от Сюрвил. Така че, докато Блай още плавал, един анонимен автор, който вероятно е бил господин Дьо Фльорийо296, се готвел да публикува книга, озаглавена Découvertes des François en 1768 & 1769 dans les Sud-Est de la Nouvelle Guineé297.
294
Всеки може лесно да провери дали казвам истината у P. A. Leupe, „De handschriften der ontdekkingreis van A. J. Tasraan en Franchoys Jacobsen Vissche 1642-3“, в Bijdragen voor vaderlandsche geschiedenis en oudheidkunde, N. R. 7, 1872, стр. 254–293. Неопровержими са, разбира се, документите, събрани като Generale Missiven, съдържащи и една извадка от „Daghregister van het Casteel Batavia“ от 10 юни 1643, в която се съобщава за завръщането на Тасман. Но ако хипотезата, която се каня да изложа, е основателна, може като нищо да се предположи, че за да се запази една тайна като тази за дължините, е било посегнато дори на подобно свидетелство. При съобщения, които от Батавия е трябвало да стигат до Холандия и кой знае кога са щели да стигнат, някакво си разминаване от два месеца е можело да мине незабелязано. От друга страна, аз съвсем не съм сигурен, че Роберто е пристигнал в онези краища през август, а не по-рано.
296
Шарл Пиер Кларе, граф дьо Фльорийо (1738–1810) — френски мореплавател (бил е и министър на мореплаването), изобретател на секундарен морски часовник, автор на пътеписи и географски съчинения. — Б.пр.
297