Има от какво да се извлече роман — и пак, откъде да се започне?
Аз твърдя, че това първо писмо го е написал после, а по-напред се е огледал наоколо — какво е видял, ще каже в следващите писма. Но и тук — как да преведеш дневника на някой, който иска със зорки метафори да направи зримо онова, което вижда зле, докато броди нощем с болни очи?
Роберто ще каже, че страданието на очите му е от времето на онзи куршум, който одраскал слепоочието му при обсадата на Казале. Може и така да е, но другаде загатва, че отслабнали още повече вследствие на чумата. Роберто положително е бил с крехко телосложение, доколкото долавям и хипохондрик, макар и с разсъдливост; половината от фотофобията му трябва да се е дължала на черна жлъчка, а другата половина — на някаква форма на възпаление, вероятно обострено от препаратите на господин Д’Игби.
Изглежда сигурно, че плаването му на Амарилида е минало все под палубата, тъй като фотофобията е била ако не негова природа, то поне ролята, в която е трябвало да се представя, за да държи под око машинациите в трюма. Няколко месеца все в мрак или на светлината на газениче — и после времето, което е прекарал на отломката, ослепяван от слънцето, екваториално, тропическо или каквото там е било. Така че, болен или не, когато стъпва на Дафна, мрази светлината, остава първата нощ в кухнята, съвзема се и опитва да направи един начален оглед на втората нощ, а после нещата тръгват почти от само себе си. Денят го плаши, не само очите му не го понасят, а и изгарянията, които ще да е имал по гърба, и се спотайва. Красивата луна, която описва в онези нощи, го ободрява, денем небето е като навсякъде, нощем открива нови съзвездия (героични гербове и загадъчни емблеми, именно), всичко е като на театър: убеждава се, че това ще бъде животът му дълго време и може би до смъртта, пресътворява своята Синьора върху хартията, за да не я изгуби, и знае, че не е изгубил много повече, отколкото бездруго не е имал.
И вече се приютява в нощните си бдения като в майчина утроба и с още по-голямо основание решава да страни от слънцето. Навярно е чел за онези Възкресници от Унгария, Ливония8 или Влахия, които бродят без мира от мрак до зори, за да се скрият после в гробовете си при първи петли: ролята може да го е съблазнила…
Роберто трябва да е започнал инвентаризацията си на втората вечер. Вече е бил викал достатъчно, за да е сигурен, че на борда няма никой. Но могло е — и се е боял — да открие трупове, някакъв знак, който да оправдае това отсъствие. Поел е предпазливо и от писмата е трудно да се каже в каква посока: назовава неясно кораба, неговите части и предметите на борда. Някои са му близки и е чувал моряците да ги именуват, други — непознати и ги описва такива, каквито му изглеждат. Но и познатите предмети — знак, че на Амарилида екипажът ще да е бил събран от остатъци от седемте морета — сигурно е чувал да се наричат от едно го на френски, от друг на холандски, от трети на английски. Така понякога казва staffe — както трябва да го е научил доктор Бърд — вместо балестриля9; мъчно може да се разбере как веднъж е при кърмовата надстройка или на юта10, друг път — на задния галярд, което е заимствано от френския начин да се каже същото нещо; използва порти и на това скланям охотно, защото ми напомня книгите за морски приключения, които четяхме като деца; споменава за парокет, което за нас е едно от ветрилата на фокмачтата11, но тъй като за французите perruche е марселът, който стои на бизанмачтата, не се знае какво има наум, когато твърди, че е бил под парукетата. Да не говорим, че понякога нарича бизанмачтата artimone, по френски маниер, но тогава какво ли има предвид, когато пише mizzana, което за французите е фокмачтата (ала, уви, не и за англичаните, за които mizzenmast си е бизанът, както Бог повелява)? А когато говори за отток, вероятно разбира това, на което ние бихме казали шпигат12. Така че вземам решение: ще се опитвам да разгадавам помислите му, а после ще използвам по-привичните за нас думи. Ако сбъркам, търпение: историята не се променя.
И така, приемаме, че тази втора нощ, след като е открил хранителни припаси в кухнята, Роберто е пристъпил по някакъв начин под лунната светлина към прекосяването на палубата.
Спомняйки си носа и издутите хълбоци, зърнати смътно предишната нощ, съдейки по кокетната палуба, формата на юта и тясната, закръглена кърма и сравнявайки с Амарилида, Роберто заключи, че и Дафна е холандски fluyt или флейт, или flute, или fluste, или flyboat, или fliebote, както различно се наричаха тези търговски кораби със средна водоизместимост, обикновено въоръжени с десетина оръдия за успокоение на съвестта в случай на пиратско нападение, които при тези си размери можеха да се управляват с дузина моряци и да вземат много повече пасажери, ако екипажът речеше да се откаже от удобствата (и без това оскъдни), като струпа толкова постели, че да се запрепъва в тях — и да настане голям мор от всевъзможни миазми, ако няма достатъчно ведра. Флейт, значи, но по-голям от Амарилида, с палуба, сведена, кажи-речи, до един решетъчен люк, сякаш капитанът се е тревожел, че ще товари вода при всяка по-буйна вълна.
8
Ливония — територията на днешна Латвия и Естония, завоювана от немските кръстоносци, на която била създадена конфедерация от пет феодални държави; Възкресници — вампири. — Б.пр.
9
Балестриля (от исп. balestrilla) — старинен астрономико-навигационен уред за определяне на положението на небесните светила; състои се от две разположени на кръст линийки, които се плъзгат по друга линия с деления. — Б.пр.
11