Така или иначе беше предимство, че Дафна е флейт: Роберто можеше да се движи с известно познаване на разположението. В средата на палубата например трябваше да я има голямата лодка, побираща екипажа в пълен състав — и фактът, че я нямаше, даваше да се разбере, че екипажът е другаде. Но това не успокояваше Роберто: един екипаж никога не оставя кораба без наблюдение и на произвола на морето, та макар и закотвен с обрани ветрила в тих залив.
Тази вечер се бе насочил право към кърмовата част, бе открехнал вратата на надстройката плахо, сякаш трябваше да иска разрешение от някого… Компасът до румпела13 му каза, че протокът между двете земи се простира от юг на север. После се бе озовал в онова, което днес бихме нарекли каюткомпания, зала във формата на Г, и друга врата го бе въвела в стаята на капитана с нейния широк прозорец над кормилото и страничните изходи към галерията. На Амарилида командната каюта не беше същата, в която спеше капитанът, докато тук сякаш бяха гледали да пестят пространство, за да отворят място за нещо друго. И наистина, докато вляво от каюткомпанията се откриваха две кабини за двама офицери, вдясно беше обособено друго помещение, едва ли не по-просторно от това на капитана, със скромна кушетка в дъното, но устроено като място за работа.
Масата беше отрупана с карти, които се сториха на Роберто повече, отколкото един кораб използва за навигация. Приличаше на кабинет на учен: наред с книжата имаше различно разположени далекогледи, красива медна ноктурлабия14, която хвърляше червеникави отблясъци, сякаш сама беше източник на светлина, армиларна сфера15, прикрепена към плота на масата, други листове, изпълнени с изчисления, и пергамент с кръгообразни чертежи в черно и червено, в който разпозна — защото беше виждал копия на Амарилида (но с по-непретенциозна изработка) — репродукция на лунните затъмнения на Региомонтан16.
Беше се върнал в командната каюта: излизайки в галерията, можеше да види Острова, можеше — пише Роберто — да се втренчи с очи на пантера в неговото безмълвие. С една дума, Островът си беше там, както преди.
Трябва да е стигнал на кораба почти гол: мисля, че както е бил изпоцапан от солта, най-напред се е измил в кухнята, без да се запита дали тази вода не е единствената на борда, а после е изровил от сандъка един хубав костюм на капитана, онзи, който се пази за триумфалното завръщане. Може би дори се е поперчил в командната си униформа, а обуването на ботуши трябва да е било начин да се усети отново в естествената си среда. Едва при това положение един почтен човек, подобаващо облечен — а не изпаднал корабокрушенец, — може официално да влезе във владение на изоставен кораб и да почувства вече не като посегателство, а като право жеста, който Роберто направи: потърси по масата и откри, разтворен и сякаш изоставен по средата до гъшето перо и мастилницата, бордовия дневник. От първата страница узна веднага името на кораба, но останалото беше непонятен низ от anker, passer, sterrekyker, roer17 и не му бе от голяма полза да научи, че капитанът е фламандец. Все пак последният ред носеше дата отпреди няколко седмици и след две-три неразбираеми думи се мъдреше подчертан един израз на латински: pestis, quae, dicitur bubonica18.
Ето някаква следа, зачатък на обяснение. На борда на кораба беше избухнала епидемия. Вестта не разтревожи Роберто: своята чума той я бе прекарал преди тринайсет години, а всеки знае, че който е износил заразата, е постигнал един вид опрощение, сякаш тази змия не дръзваше да се вмъкне втори път в лоното на оногова, който я бе надмогнал веднъж.
13
Румпел — лост, прикрепен към оста на кормилото, посредством който то се завърта в желаната посока. — Б.пр.
14
Ноктурлабия (от лат. „нощ“ и „/астро/лабия“) или ноктурнал — астрономико-навигационен уред за определяне на височината на Полярната звезда над хоризонта и съответно географската ширина на наблюдателя. — Б.пр.
15
Армиларна сфера (от лат. armilla, гривна) — старинен астрономически уред за определяне на координатите на небесните светила; състои се от няколко метални пръстена с деления, които могат да се въртят около една централна точка; през XVII в. на практика вече е излязла от употреба. — Б.пр.
16
Региомонтан (новолатински превод на „Кьонигсбергски“, по родното му място) — с това име е известен немският астроном и математик Йохан Мюлер (1436–1476), смятан за основоположник на тригонометрията на новото време; използвал в астрономията тригонометрични методи, извлечени от арабската астрономическа наука. — Б.пр.