Трета глава
— И така — каза Мезън, — щом ще отплаваме утре, време е да се запознаем с доброволците таитяни. Колко са, мистър Пърсел?
Той седеше в кабината си точно в същото положение както преди осем дни — с разгъната на масата карта и чашка ром в ръка. Но все пак имаше известна разлика: поканил бе Пърсел да седне.
— Шестима — отговори Пърсел. — Ето имената им: Меани, Тетаити, Меоро, Кори, Тими и Оу.
— Познавате ли ги?
— Познавам добре Меани и Тетаити. Другите познавам по-малко. Всички във всеки случай са здравеняци и ще им разберем цената, когато почнат да теглят някое корабно въже.
— Шестима таитяни — каза Мезън като наведе загрижено четвъртитата си глава. — Шестима и нашите седем, стават тринадесет. Малко са за „Блосом“.
— Не съм ви прочел целия списък — добави Пърсел. — Има и дванадесет жени, а таитянките са напълно годни да се катерят по мачтите…
— Жени ли! — викна Мезън. — Жени на борда!…
Стана така ненадейно, че събори картата и чашата с рома. Зачервен, премигващ, със стиснати устни, той постоя за миг, без да може да проговори. После сви рамене, сякаш се готвеше да се нахвърли върху Пърсел, наведе напред упоритото си чело и избухна:
— Никога, мистър Пърсел! Никога!…
Последва мълчание. Пърсел се наведе, взе с два пръста картата и му я подаде.
— Страхувам се, че нямаме друг избор — каза кротко той. — Таитяните няма да тръгнат без жени. Нашите моряци също. Те се боят, че островът, който търсите, е необитаван…
— Жени на борда, мистър Пърсел! Представяте ли си? — повтаряше Мезън, облещил пред тази възможност сиво-синкавите си очи.
— В същност — каза Пърсел — обстоятелствата са изключителни…
— Но жени на борда!… — повтори Мезън, самозабравил се дотолкова, че вдигна ръце към небето, като таитяните.
Пърсел изчака малко.
— Страхувам се — започна той, — че не ще имате възможност да откажете. Таитяните няма да се съгласят да дойдат. А пък моряците са в състояние да завземат кораба, да ни свалят на сушата и да отплават без нас.
— Те са способни да разбият кораба в някое камъче дори — каза презрително Мезън.
— Възможно е, но ние с вас ще останем на плажа в Таити…
Мезън седна отново, разгъна пак картата пред себе си и каза, навел поглед:
— Колко са жените?
— Дванадесет — отвърна Пърсел и също седна. — Ето имената им.
— Не ме интересуват имената им — избухна отново Мезън и махна с дясната си ръка така, сякаш искаше с един замах да ги помете от лицето на земята.
Настъпи ново мълчание, след което той продължи, вече по-спокойно:
— Ще трябва да им се приготвят отделни помещения.
Пърсел сви очи. Предпазната мярка му се стори смешна.
— Разбира се — каза равнодушно той, — ще ги поставя отделно.
Мезън изпразни на един дъх чашката с рома, остави я пред себе си и като че се примири с неизбежното.
— Вие ще се занимаете с всички подробности — продължи той. — Не искам да чувам вече за тия жени.
— Да, капитане.
Пърсел сложи списъка в джоба си, но не стана.
— Ако разрешите, имам да ви доложа още нещо. — И добави: — Което ме измъчва.
— Говорете — каза Мезън със сянка на недоверие.
„Затваря се вече“ — помисли си Пърсел и заговори:
— Ако островът, който търсите, е необитаван, изниква един въпрос: нашата колония се състои от девет души англичани и шестима таитяни. Общо петнадесет мъже. А жените са дванадесет.
— Какво от това? — каза сухо Мезън.
— Трима мъже остават без жени.
— Какво от това? — повтори Мезън.
— Страхувам се да не се създаде едно твърде опасно положение. Затова ви предлагам или да върнем трима таитяни…
— Невъзможно — прекъсна го сухо Мезън.
— Или да вземем още три таитянки…
Въздействието на това предложение беше необикновено. Мезън го загледа, запремига, ръцете му затрепераха, зачерви се цял от гняв.
— Никога! — извика той, като се изправи в целия си ръст. — Трябва да се засрамите, мистър Пърсел, че ми направихте подобно предложение! Предостатъчно жени имаме вече! Те никак не ме интересуват! — добави той като вдигна дясната си ръка, сякаш се заклева. — Не искам и да ги споменавам дори! Станах моряк, защото поне на кораб… Мистър Пърсел — подхвана Мезън, без да довърши предишната си мисъл, — вие знаете много добре, че ако имах пред вид собственото си удобство, не бих допуснал нито една на борда! А вие сте застанали пред мене, безстрастен като краставица, и ми предлагате… Мистър Пърсел, в живота си съм срещал само една почтена жена и това беше сестра ми. Всички останали са… са… Колкото се отнася до мене — продължи Мезън, като се отказа да даде определение на вражеския пол, — нямам никакво намерение да оставям потомство… Дванадесет жени — избухна пак яростно той, — дванадесет жени! На мой кораб! Дванадесет полуголи твари, които ще пищят и ще крещят на палубата ми от сутрин до вечер — добави с отвращение той, сякаш таитянките бяха морски ластовици или папагали. — Знайте, мистър Пърсел, и кажете от мое име на моряците, че бих предпочел по-скоро да остана в Таити и да се обеся собственоръчно там, ако стане нужда, отколкото да взема още една жена на „Блосом“!