— Какво правиш там, Мак Лауд?
— Рудан — отвърна Мак Лауд, без да прекъсва работата си.
— Кой ти е заповядал?
Мак Лауд, който се бе навел над работата си, изправи нехайно дългото си кокалесто тяло, хвърли поглед към другарите си, разтърси рамене, наклони острото си лице и каза бавно с дрезгавия си глас:
— Капитане, вие ми трябвате, за да насочвате кораба, но не ми трябвате за нагласяване на един рудан. Това е мой занаят.
Пърсел сви очи и загледа ту Мезън, ту Мак Лауд. Нахален беше Мак Лауд, но отговаряше уклончиво и не влизаше в открита борба.
— Не става дума за занаята ти — каза сухо Мезън. — Не съм ти давал заповед да правиш рудан.
— Е-е — отвърна Мак Лауд като хвърли отново поглед към другарите си и възприе изведнъж простодушно изражение, — не е ли полезна работа, тоя рудан?
Пак извърташе. Мезън премига няколко пъти и жилите на врата му се надуха. Но успя да се овладее.
— Повтарям ти — каза доста спокойно той, — че не става дума за това. Искам да разбереш, Мак Лауд, че трябва да има ред, че на кораба заповядвам аз.
— Добре, капитане — каза Мак Лауд.
И добави полугласно, но така, че да бъде чут от Мезън:
— Тук не съм на кораба. На сушата съм.
Моряците, които го заобикаляха, се подсмиваха. На място казано. Така мислеха всички, дори тези, които обичаха стария. На кораба се подчиняваха. Но на сушата не бяха вече моряци.
— Да разваля ли каквото сме направили? — запита Мак Лауд с престорено покорство. А в същото време оглеждаше поред другарите си, сякаш искаше предварително да им покаже колко глупави са властниците.
Мезън подуши клопката. Поколеба се. Ако кажеше: „Развалете рудана“, щеше да настрои против себе си екипажа, защото тогава вещите трябваше да се пренасят на гръб от „Блосом“ до върха на скалата. Ако кажеше пък: „Добре. Продължавайте“, щеше да изглежда, че е отстъпил.
— Мистър Пърсел ще провери какво сте направили — каза най-после той — и ще ви даде наставления.
И той извърташе. Но по този начин не намали престижа си пред моряците. Напротив. Старият бе изклинчил отлично. Не взе отношение, а предаде руля на лейтенанта.
— Добре, капитане — отговори вяло Мак Лауд, като вдигна само един пръст до челото си.
После наведе дългия си остър нос към рудана и каза полугласно:
— Пърсел разбира от строеж горе-долу колкото аз от библията.
Смъдж се засмя. Мезън и Пърсел си тръгнаха. Моряците се спогледаха радостно и загледаха как двамата офицери се отдалечават по палубата на „Блосом“. Гледани от върха на скалата, те изглеждаха дребни, незначителни.
— Не бива старият да си въобразява, че ще бъде цар на острова — каза Мак Лауд.
— Нито Пърсел — изсъска Смъдж. — Знам аз де ще туря библията му. Както и него.
Замълчаха. Смъдж бе намразил Пърсел още от Таити, но никой не знаеше защо.
— Нищо не ти е направил — каза дребничкият Джонс, като втренчи в Смъдж светлите си очи. — Защо си все против него?
Смъдж източи напред големия си нос, стисна устни и замълча. Джонсън се изкашля и каза с дрезгавия си глас:
— Пет пари не давам за библията. Ама всякога ще помня как Пърсел поиска от Бърт позволение да прочете молитва на младото. Застана бял-румен пред Бърт. Приличаше на госпожичка, ама не беше госпожичка, ей-богу! Здраво трябваше да му държат краката, за да се опре на Бърт!
— Няма по-мазен блюдолизец от тоя стар глупак — каза Мак Лауд като плюна презрително. — Покажи му някой офицер и той веднага ще падне на колене пред него.
Старият Джонсън отвори уста да възрази, но Мак Лауд му хвърли такъв страшен поглед, че той предпочете да мълчи. Откакто видяха как заби хладнокръвно ножа си в гърдите на Саймън, моряците се бояха от Мак Лауд, а той използуваше страха им.
Без да иска и да знае за присъствието на Пърсел, Мезън се разхождаше мрачно по мостика. Моряците бяха на сушата; авторитетът му се рушеше всекидневно; „Блосом“ беше на пясъка и не след много щяха да го демонтират, да го разглобят, да го разрушат, за да си направят колиби. Тридесет и пет години морско плаване приключваха днес.
— Капитане — каза Пърсел, — щом ме изпращате на сушата, ще се възползувам, ако разрешите, да разгледам острова.
— В такъв случай — отвърна Мезън — вземете двама-трима души и ги въоръжете. Не мога да се освободя от страха, че островът е може би обитаван, но жителите му се крият.
Пърсел го погледна, а Мезън продължи със спокоен и равен глас, сякаш искаше да докаже на лейтенанта, че случката с Мак Лауд не го е засегнала.
— В същност това е твърде малко вероятно. Не намерихме никакви следи от огън, никакви пътечки или обработвана земя. Но ще видите: островът е заграден с пояс от храсти. Тези храсти са почти непроходими и могат да бъдат идеални скривалища за партизанска война. Представете си малки палмови дървета. С хиляди, притиснати едни до други. На места трябва да отстранявате стъблата им, за да можете да минете, на други места исполински папрати, като в Таити. Със стъбла като бе…