Тя отбрули два хлебни плода. Нямах апетит, което беше странно, тъй като би трябвало да умирам от глад. Ана сигурно също не беше гладна, защото не изяде сърцевината, след като изсмука всичкия сок.
Когато слънцето залезе, се излегнахме близо до брега и гледахме как прилепите пълнят небето.
- Сърцето ми бие наистина бързо - казах аз.
- Признак за дехидратация - обясни Ана.
- Какви са другите признаци?
- Липса на апетит. Не ти се пишка. Суха уста.
- Имам ги всичките.
- И аз.
- Колко дълго можем да издържим без вода?
- Три дни. Може би дори по-малко.
Опитах да си спомня последния път, когато бях пил нещо. Може би на летището в Шри Ланка? Бяхме навлажнили устата си малко, когато заваля дъжд, но това не беше достатъчно да ни държи живи. Осъзнаването, че времето ни изтича, ме изплаши не на шега.
- Ами езерото?
- Това е лоша идея - отвърна тя.
Никой от нас не изричаше гласно какво си мисли. Ако се стигнеше да избираме дали да пием от езерната вода, или да не пием вода, може би трябваше да пием.
- Утре ще дойдат - каза тя, но не прозвуча така, сякаш го вярва.
- И аз се надявам.
- Страх ме е - прошепна тя.
- Мен също. - Претърколих се на една страна, но мина дълго време, преди да заспя.
ПЕТА ГЛАВА
Ана
Ден трети
Когато Ти Джей и аз се събудихме, имахме главоболие и ни се повръщаше. Хапнахме малко от хлебния плод и аз си помислих, че може да го повърна, но не повърнах. Въпреки че имахме много малко енергия, се върнахме на брега и решихме отново да се опитаме да получим огън. Бях убедена, че днес ще се появи самолетът, който ни търси, и знаех, че огънят увеличава шансовете да ни забележат.
- Вчера го правихме неправилно - каза Ти Джей. - Мислех си за това снощи, преди да заспя, и си спомних, че гледах някакво шоу по телевизията, в което един мъж трябваше да запали огън. Той въртеше клечката, вместо да трие двете една в друга. Хрумна ми идея. Ще отида да видя дали мога да намеря това, което ми е нужно.
Докато го нямаше аз събрах всичко, което би могло да гори, ако наистина успеем да произведем пламък. Въздухът беше толкова влажен и единственото нещо на острова, което беше сухо, беше вътрешността на устата ми. Всичко, което вдигах от земята, лепнеше от влага, но най-после намерих някакви сухи листа от долната страна на едно цъфтящо растение. Пребърках джобовете на дънките си и открих малко мъх, който добавих към купчинката в ръката си.
Ти Джей се върна с една клечка и малко парче дърво.
- Имаш ли някакъв мъх в джобовете си? - попитах го аз. Той обърна джобовете си с хастара навън, намери малко и ми го подаде.
- Благодаря. - Оформих мъха и листата в гнездо. Събрах малки клечки и издигнах купчинка от влажни зелени листа, които можехме да добавим, за да стане повече дим.
Ти Джей седна и вдигна клечката нагоре, като я постави перпендикулярно на парчето дърво.
- Какво правиш? - попитах го аз.
- Опитвам се да измисля как да завъртя клечката. - Той я изучава известно време. - Мисля, че онзи човек използва връв. Иска ми се да не си бях изритвал обувките, сега връзките можеха да ми послужат.
Той огъна клечката напред-назад с една ръка, но не можа да я завърти достатъчно бързо, за да се получи триене. По лицето му се стичаше пот.
- Това е невъзможно - каза той и спря да си почине няколко минути.
После с подновена решителност използва двете си ръце и ги разтърка една в друга с клечката между тях. Тя се въртеше много по-бързо и той не след дълго намери ритъм. След двайсетина минути въртящата се клечка произведе малка купчинка черна пепел в прореза, който той беше издълбал в парчето дърво.
- Виж - каза Ти Джей, когато нагоре се надигна слаб пушек.
Малко след това пушекът се увеличи. В очите му се стичаше пот, но Ти Джей не спря да върти пръчката.
- Трябва ми гнездото.
Сложих го до него и сдържах дъха си, докато го гледах как духа леко в цепнатината на дървото. Той използва внимателно пръчката, за да изрови горящия въглен и да го пренесе в купчинката от сухи листа и мъх. Той взе гнездото и го повдигна към устата си, без да спира да духа, и то избухна в пламък в ръцете му.
- О, Боже! - възкликнах аз. - Ти все пак успя!
Натрупахме прогнили парчета дърво върху него. Огънят се разгоря бързо и ние използвахме съчките, които по-рано бях събрала. Побързахме да намерим още, и двамата тичахме към огъня с пълен наръч, когато небето се разтвори и се изля проливен дъжд. За секунди огънят се превърна в мокра купчина овъглено дърво.