Бяхме там, където и преди. Плачеше ми се. Ти Джей се свлече на колене в пясъка. Аз седнах до него и вдигнахме глави, за да уловим дъждовните капки с уста. Валя дълго и поне нещо влезе в гърлото ми, но единственото, за което можех да мисля, беше че водата се просмуква в пясъка около нас.
Не знаех какво да му кажа. Когато дъждът спря, останахме да лежим под кокосовото дърво, без да говорим. Не можехме да запалим веднага нов огън, защото всичко беше прекалено мокро, така че дремехме, отпуснати и унили.
Когато се събудихме в късния следобед, никой от нас не искаше хлебен плод. Ти Джей нямаше дори енергия да направи нов огън, а без някакъв заслон така или иначе не можехме да го поддържаме запален. Сърцето ми биеше силно, крайниците ми бяха изтръпнали. Бях спряла да се потя.
По едно време Ти Джей стана и се отдалечи, и аз го последвах. Знаех къде отива, но не можех да се заставя да му кажа да спре. И аз исках да отида там.
Когато стигнахме езерото, коленичих пред ръба на водата, загребах малко в шепа и я вдигнах към устата си. Беше ужасна на вкус, топла и леко солена, но веднага ми се прииска още. Ти Джей коленичи до мен и пи направо от езерото. Веднъж започнали, никой от нас не можеше да спре. След като се напихме, се отпуснахме на земята и си помислих, че мога да повърна всичко, но го задържах. Комарите ни връхлетяха и започнах да размахвам ръце, за да ги прогоня от лицето си.
Върнахме се до брега. Почти се беше мръкнало, така че легнахме един до друг на пясъка, отпуснали глави върху спасителните си жилетки. Помислих си, че всичко ще бъде наред. Бяхме спечелили още малко време. Със сигурност утре щяха да дойдат за нас.
- Съжалявам за огъня, Ти Джей. Ти се постара много и свърши страхотна работа. Аз нямаше да успея.
- Благодаря, Ана.
Заспахме, но малко по-късно аз се събудих. Небето беше черно и си помислих, че сигурно е полунощ. Стомахът ми се сви. Игнорирах го и се обърнах на една страна. Връхлетя ме нов спазъм, този път по-силен. Седнах и изпъшках. По челото ми изби пот.
Ти Джей се събуди.
- Какво има?
- Стомахът ме боли. - Молех се спазмите да спрат, но те ставаха още по-лоши и вече знаех какво ще се случи.
- Не идвай след мен - казах аз. Запрепъвах се между дърветата и едва успях да сваля дънките и бельото си, преди тялото ми да се освободи от всичко. Когато не остана нищо, се сгърчих на земята, спазмите продължаваха на вълни, една след друга. Бях плувнала в пот. Болката се разпространяваше от стомаха надолу по краката ми. Дълго време лежах неподвижна, боях се, че най-слабото движение може да предизвика още злочестини. Около лицето ми се въртяха комари.
След това дойдоха плъховете.
Накъдето да погледнех, двойки лъскави очи се криеха в тъмнината. Един пробяга по крака ми и аз изписках. Изправих се, олюлявайки се, вдигнах бельото и дънките си, но движението доведе до силна болка и аз рухнах отново. Помислих си, че умирам, че онова, с което е заразена водата на езерото, може би е нещо, от което човек не оцелява. Дълго след това стоях неподвижна. Изтощена и слаба, без никаква идея къде е Ти Джей, изгубих съзнание.
Събуди ме бръмчащ звук. Комари. Но слънцето беше изгряло и повечето от насекомите и плъховете ги нямаше. Опитах се да повдигна глава, докато лежах на една страна, със свити към гърдите крака.
Това беше звук на самолет.
Станах на четири крака и запълзях към брега, като виках Ти Джей. Изправих се и тръгнах, залитайки, по брега, като се опитвах с последни сили да вдигна ръце над главата си и да ги размахам напред-назад. Не можех да видя самолета, но го чувах, звукът се отдалечаваше все повече и повече.
Търсят ни. Ще се върнат отново всеки момент.
Звукът от самолета ставаше все по-неясен, докато накрая спрях да го чувам. Коленете ми поддадоха и аз паднах на пясъка и заплаках, докато накрая не можех да си поема дъх. Лежах на една страна, хлиповете ми изтъняваха и се взирах към водата замаяна.
Нямах представа колко време е минало, но когато погледнах, Ти Джей лежеше до мен.
- Мина самолет - казах аз.
- Чух го. Но не можех да помръдна.
- Ще се върнат.
Само че не се върнаха.
Плаках много този ден. Ти Джей мълчеше. Очите му бяха затворени и не бях сигурна дали спи, или просто е прекалено слаб, за да говори. Не запалихме друг огън, нито ядохме хлебен плод. Никой от нас не излезе изпод кокосовото дърво с изключение на времето, когато валеше дъжд.
Не исках да съм близо до гората, когато мръкне, така че се върнахме на брега. Лежах на пясъка до Ти Джей и знаех със сигурност само едно. Ако не дойдеше друг самолет или не намерехме начин да събираме вода, щяхме да умрем.