През нощта задремвах на пресекулки и когато най-после съм заспала дълбоко, се събудих с писъци, защото сънувах че един плъх яде крака ми.
ШЕСТА ГЛАВА
Ти Джей
Ден четвърти
Слънцето изгря, но едва можах да повдигна главата си от пясъка. През нощта вълните бяха донесли две възглавници за седалки от самолета и нещо синьо до тях привлече погледа ми. Обърнах се към Ана и я разтърсих да се събуди. Тя ме погледа с хлътнали очи, устните й бяха напукани и кървяха.
- Какво е това? - Посочих към синьото нещо, но усилието изискваше да държа ръката си нагоре, и аз я отпуснах на пясъка.
- Къде?
- Ей там. До възглавниците на седалките.
- Не знам - отвърна тя.
Вдигнах глава и заслоних очите си от слънцето. Изглеждаше ми познато и внезапно осъзнах какво е.
- Раницата ми. Ана, това е раницата ми!
Изправих се на несигурните си крака, отидох до
брега и я взех. Когато се върнах, клекнах до Ана, отворих я и извадих бутилката с вода, която тя ми беше дала на летището в Мале.
Тя се надигна.
- О, Боже!
Развъртях капачката. Подавахме си бутилката един на друг, като внимавахме да не пием прекалено бързо. Тя съдържаше един литър и я изпихме цялата, но не можа да утоли жаждата ми.
Ана вдигна празната бутилка.
- Ако използваме едно листо за фуния, можем да събираме дъждовна вода тук.
Треперещи и слаби, тръгнахме към хлебното дърво и откъснахме едно голямо листо от ниските клони. Ана го оформи, докато стана правилния размер и го напъха в гърлото на празното шише, разширявайки отвора колкото се може повече. На земята лежаха четири узрели хлебни плода, които пренесохме до брега и изядохме.
Аз извадих всичко от раницата си. Бейзболната ми шапка беше прогизнала, но въпреки всичко си я сложих. Извадих също така един сив суичър с качулка, две тениски, два чифта шорти, дънки, бельо и чорапи, четка за зъби и паста. Вътрешността на устата ми имаше вкус на нещо, което дори не мога да опиша. Свалих капачката на пастата, изстисках малко от нея върху четката си и я подадох на Ана:
- Можеш да я споделиш с мен, ако нямаш нищо против.
Тя се усмихна.
- Нямам нищо против, Ти Джей. Но първо ти. Тя е твоя.
Изтърках си зъбите и след това изплакнах четката в океана и й я подадох. Тя изстиска още паста и повтори процедурата. След това ми я върна.
- Благодаря.
Зачакахме да завали и когато дъждът се изля в ранния следобед, гледахме как бутилката се пълни с вода. Подадох я на Ана; тя изпи половината от нея и ми я върна. След като я пресуших, пъхнахме листото обратно в нея и дъждът я напълни отново. Изпихме и нея. Нуждаехме се от повече, може би от много повече, но започнах да си мисля, че може би все пак няма да умрем.
Бяхме намерили начин да събираме вода, имахме хлебно дърво и знаехме, че можем да си запалим огън. Сега ни трябваше колиба, защото без нея огънят ни нямаше да изтрае.
Ана искаше да построим колибата на брега, защото се страхуваше от плъховете. Отчупихме два клона във формата на буквата „У“ и ги забихме в пясъка, като ги свързахме с най-дългата пръчка, която можахме да намерим. Направихме една ужасна структура, готова всеки миг да се килне, подпирайки я с още клони от всяка страна. Покрихме с листа от хлебно дърво пода, с изключение на една малка окръжност, където да си направим огън. Ана събра камъчета и ги нареди в кръг около нея. Вътре щеше да е задимено, но пък щеше да държи комарите далеч.
Решихме да изчакаме до сутринта и тогава да запалим нов огън. Сега, когато имахме колиба, можехме да съберем съчки и да ги складираме вътре, така че да останат сухи.
Заваля отново и напълнихме нашата бутилка три пъти; никога не бях вкусвал нещо по-хубаво в целия си живот.
Когато слънцето залезе, внесохме самолетните възглавници, спасителните жилетки и моята раница вътре.
- Лека нощ, Ти Джей - каза Ана, отпускайки глава върху едната възглавница, с огъня между нас.
- Лека нощ, Ана.
СЕДМА ГЛАВА
Ана
Ден пети
Отворих очи. Слънцето проникваше между пукнатините на колибата. Налягането в пикочния ми мехур - нещо, което не бях усещала дълго време - ме обърка за секунда, после се усмихнах.
Имах нужда да отида до тоалетната.
Излязох без да будя Ти Джей и отидох в гората. Клекнах зад едно дърво, бърчейки нос от силната амонячна миризма, идваща от урината ми. Когато повдигнах бикините си, се свих от страх при влагата между краката ми.
Ти Джей беше буден и стоеше до навеса, когато се върнах.
- Къде беше? - попита той.
- Да пишкам.
Той вдигна длан за „дай пет“.