- И аз трябва да отида.
След малко се върна и се запътихме към хлебното дърво. На земята ни чакаха три паднали плода. Седнахме и изядохме закуската си.
- Дай да видя главата ти - каза Ти Джей.
Наведох се и той прокара пръсти през косата ми, докато намери раната.
- По-добре е. Сигурно трябва да бъде зашита, обаче. Не виждам никаква засъхнала кръв, но косата ти е толкова тъмна, че е трудно да се каже. - Той посочи бузата ми. - Натъртените места избледняват. Вече са жълти.
Неговият вид също се беше подобрил. Очите му вече не бяха подути, а порязаното зарастваше добре.
Той беше извадил по-голям късмет от мен, благодарение на предпазния си колан. По лицето му - много красиво, макар и още доста момчешко - нямаше да останат постоянни белези от самолетната катастрофа. Не знаех дали мога да кажа същото за себе си, но то не ме интересуваше в момента.
След закуска Ти Джей направи нов огън.
- Това е изумително, гражданче - казах аз и го стиснах за рамото.
Той се усмихна, добави още малко съчки и успя да разпали по-силни пламъци, явно горд от себе си. Избърса потта от очите си и каза:
- Благодаря.
- Я да видя ръцете ти.
Той ги протегна, с дланите нагоре. Пришки покриваха грубата, мазолеста кожа, и той примига, когато ги докоснах.
- Сигурно боли.
- Боли - призна той.
Огънят изпълни колибата ни с дим, но пък нямаше да изгасне, когато завали. Ако чуехме самолет, можехме да съборим паянтовата си постройка, да хвърлим зелени листа в огъня, за да произведем пушек.
Никога не ми се беше случвало да изкарам толкова дълго без душ и вонях ужасно.
- Отивам да направя опит да се измия - казах аз. - Ти ще стоиш тук, нали?
Той кимна и ми подаде една тениска с къси ръкави от раницата си.
- Искаш ли да облечеш това, вместо блузата си с дълги ръкави?
- Да. Благодаря. - Тениската щеше да ми е като рокля, но не ми пукаше.
- Бих ти дал някой от късите си панталони, но ще са ти прекалено големи.
- Всичко е наред - казах аз. - Тениската наистина ще свърши работа.
Тръгнах по брега, спирайки да си съблека дрехите чак когато вече не виждах Ти Джей и колибата. Погледнах синьото, безоблачно небе.
Сега щеше да е идеалният момент да прелети самолет. Със сигурност някой би забелязал голата жена на брега.
Нагазих в лагуната и рибата се разпръсна. Почервенелите ми китки и стъпала бяха избледнели до тъмен тен, който контрастираше на белите ми ръце и крака. Косата ми стигаше до плещите, разбъркана като гнездо на плъхове.
Измих тялото си, след това се върнах за дрехите си от брега и ги изпрах в океана. Минах с пръсти през косата си и си помислих, че би било хубаво да има с какво да я вържа на опашка.
Вече малко по-чиста от преди, надянах мокрото си бельо и сутиен, и облякох тениската на Ти Джей. Тя ми стигаше до средата на бедрата, така че нямах нужда от дънки.
- Знам, че не нося панталони - обясних аз, когато се върнах. - Но ми е топло и искам да ги оставя да изсъхнат.
- Няма проблем, Ана.
- Щеше да е хубаво да имаме нещо, с което да ловим риба. Имаше тонове риба в лагуната. - Устата ми се напълни със слюнка и стомахът ми изкъркори.
- Можем да се опитаме да ги пронизваме с харпун. След като се измия ще потърсим дълги пръчки. Дървата ни за огън също са намалели.
Ти Джей се върна пет минути по-късно с мокра коса, облечен в чисти дрехи. Носеше в ръце нещо дълго и обемисто.
- Виж какво намерих във водата.
- Какво е това?
Той остави предмета и го завъртя така, че да мога да прочета надписа отстрани.
- Спасителната лодка от самолета. - Клекнах до него. - Помня, че я видях, когато търсех жилетките.
Отворихме контейнера и извадихме лодката. Свалих прикрепената непромокаема торба и извадих един лист, на който бе изредено съдържанието. Прочетох на глас:
- Покривало за спасителна лодка, намира се в отделението за принадлежности, характеризира се с две ролетни врати и колектор за събиране на дъждовна вода на върха на покривния панел. Разполага също така с индивидуални комплекти за оказване на първа помощ, включително с радиостанция и онлайн джи пи ес система за аварийни случаи.
В сърцето ми се надигна надежда.
- Ти Джей, къде е отделението за принадлежности?
Ти Джей погледна в контейнера и извади втора водонепромокаема торба. Ръцете ми трепереха, докато разкъсвах найлона, и когато направих достатъчно голяма дупка, я обърнах надолу и изсипах всичко на пясъка. Разровихме се из съдържанието, ръцете ни се удряха една в друга, докато изучавахме всеки артикул.
Не намерихме нищо, което би ни спасило.
Никакъв онлайн джи пи ес. Никаква радиостанция, сателитен телефон или трансмитер.