Надеждите ми се изпариха.
Сигурно са решили, че комплектите за аварийни случаи са излишна добавка.
Ти Джей поклати глава бавно.
Помислих си какво можеше да се случи, ако бяхме открили джи пи ес.
Просто го включваш и чакаш да дойдат да те вземат?
Сълзи изпълниха очите ми. Като ги преглътнах, започнах да преглеждам съдържанието на контейнера: нож, аптечка за първа помощ, мушама, две одеяла, въже и две сгъваеми пластмасови туби от по два литра.
Отворих аптечката: тайленол, бенадрил, антибиотичен крем, кортизонов крем, лепенки, мокри кърпички със спирт и имодиум.
- Подай си ръцете - казах на Ти Джей.
Той ги протегна и аз сложих антибиотичен крем и лепенки на пришките му.
- Благодаря.
Взех шишенцето с бенадрил.
- Това може да спаси живота ти.
- Как?
- Ще спре алергична реакция.
- Ами това? - Ти Джей посочи едно бяло шишенце.
Погледнах към него, след това отклоних поглед.
- Средство против диария.
Той изсумтя, когато чу.
Спасителната лодка се надуваше с метална кутия въглероден двуокис. Когато натиснахме бутона, тя се напълни толкова бързо, че трябваше да отскочим.
Прикрепихме покривалото и колекторът за дъждовна вода. Лодката напомняше на онези надуваеми къщички, в които племенниците ми обичаха да скачат, макар и да не беше толкова висока.
- Това трябва да побира към дванайсет литра вода - казах аз, посочвайки контейнера. Ожадняла отново, се надявах следобедният дъжд да дойде рано.
Отстрани висяха найлонови капаци, бяха прикрепени към спасителната лодка с велкро. Оставянето им отворени през деня щеше да позволи вътре да влязат светлина и въздух. Мрежестите ролетни врати бяха снабдени с малък отвор.
Избутахме лодката до колибата и сложихме още дърва на огъня, преди да отидем до кокосовото дърво. Ти Джей обели един кокосов орех. Разцепи го на две, като забоде острието на ножа в ореха и удари дръжката с юмрук. Аз улових течността, която се изля, в един от пластмасовите контейнери.
- Мислех, че ще е по-сладка - каза Ти Джей, след като отпи.
- Аз също. - Вкусът беше леко горчив, но не беше лош.
Ти Джей остърга сърцевината с ножа. Бях изгладняла и ми се искаше да изям всички нападали на земята орехи. Разделихме си пет, преди болезненият ми глад да се уталожи. Ти Джей изяде още един и аз се зачудих колко много храна е нужна да се засити едно шестнайсетгодишно тяло.
Дъждът заваля час по-късно. Двамата с Ти Джей прогизнахме, смеехме се и надавахме радостни възгласи, като гледахме контейнерите горе да се пълнят с вода. Благодарна за изобилието, аз пих, докато вече не можех да поглъщам, и водата се плискаше в стомаха ми, когато се движех.
След час отидохме да пишкаме отново. Празнувахме, като изядохме още един кокосов орех и два хлебни плода.
- Харесвам кокоса повече от хлебния плод – казах.
- Аз също. Макар че сега, когато имаме огън, можем да го изпечем и да проверим дали ще е по-вкусен.
Събрахме още дърва и намерихме дълги пръчки, които да използваме като харпуни за риба. Хвърлихме мушамата върху колибата и аз я завързах с въжето, за да подсилим защитата срещу дъжд.
Ти Джей издълба пет резки в дънера на едно дърво. Никой от нас не спомена за друг самолет.
Когато настъпи време за сън, накладохме голям огън. Ти Джей изпълзя в спасителната лодка. Аз влязох след него, облечена в ризата, която ми беше дал за нощница. Затворих ролетната врата след себе си; поне щяхме да имаме някаква защита срещу комарите.
Спуснахме найлоновите капаци и ги залепихме с лепенките. Аз разгънах одеялата и сложих тапицираните седалки от самолета за възглавници. Одеялата дращеха, но ни държаха топло, когато слънцето залезе и температурата падна. Седалките бяха тънки и миришеха на мухъл, но това беше лукс в сравнение със спането на земята.
- Страхотно е - каза Ти Джей.
- Така е.
Спасителната лодка беше малко по-малка от двойно легло. Ти Джей беше оставил само десетина сантиметра между нас. Аз бях прекалено уморена, за да се тревожа.
- Лека нощ, Ти Джей.
- Лека нощ, Ана. - Той звучеше вече сънено, претърколи се на една страна и заспа.
Секунди по-късно и аз се унесох.
Събудих се по средата на нощта да проверя огъня. Бяха останали само тлеещи въглени, така че добавих още малко дърва и ги разбутах с една пръчка, изпращайки искри във въздуха. Когато огънят отново се разгоря, се върнах в леглото.
Ти Джей се събуди, когато легнах до него.
- Какво има? - попита той.
- Нищо. Сложих още дърва. Заспивай.
Затворих очи и спахме докато слънцето изгря.
ОСМА ГЛАВА
Ти Джей