На обяд Ана изпече един хлебен плод върху плосък камък до огъня, докато аз чупех кокосови орехи. Изядохме всичко - хлебният плод продължаваше да няма вкус на хляб, според мен - и го прокарах с кокосова вода. Топлината от огъня плюс температурата, която беше сигурно към трийсет и два-три градуса, правеше трудно стоенето в колибата за по-дълго време. Потта се стичаше по зачервеното лице на Ана, а косата й беше залепнала за врата.
- Искаш ли да влезеш във водата? - попитах аз и веднага съжалих за думите си. - Тя сигурно щеше да си помисли, че искам да я видя да се съблича пред мен.
Тя се поколеба, но каза:
- Да. Направо изгарям.
Отидохме до брега. Аз не се бях преобул в късите си панталони, така че свалих чорапите, съблякох тениската си и се измъкнах от дънките. Отдолу бях със сиви боксерки.
- Представяй си, че са плажните ми плувки - казах аз на Ана.
Тя погледна бельото ми и се усмихна.
- Окей.
Изчаках я да влезе в лагуната, като се стараех да не зяпам, докато си събличаше дрехите. Щом имаше смелостта да се съблече пред мен, не можех да се държа като задник.
Възбудих се отново, но се надявах да не е забелязала.
Плувахме известно време и след като излязохме от водата се облякохме и излязохме на пясъка. Ана впери очи в небето.
- Мислех, че онзи самолет непременно ще мине още веднъж - каза тя.
Когато се върнахме до навеса, хвърлих още дърва в огъня. Ана взе едно одеяло от спасителната лодка, разгъна го на земята и седна върху него. Аз хванах китарата и се отпуснах до нея.
- Свириш ли? - попита тя.
- Не. Добре де, един мой приятел ме научи на една песен. - Дръпнах струните и засвирих началните ноти на „Иска ми се да беше тук“.
Ана се усмихна.
- „Пинк Флойд“.
- Харесваш ли „Пинк Флойд“?
Тя кимна.
- Обичам тази песен.
- Наистина ли? Това е страхотно. Не бих допуснал.
- Защо, каква музика си мислиш, че слушам?
- Не знам, нещо от сорта на Марая Кери.
- Не, аз обичам по-старите неща. - Тя сви рамене. - Какво мога да кажа? Родена съм през 71-ва.
Пресметнах възрастта й.
- На трийсет ли си?
- Да.
- Мислех, че си на двайсет и четири, двайсет и пет.
- Не.
- Не се държиш като трийсетгодишна.
Тя поклати глава и се засмя тихо.
- Не знам дали това е хубаво, или лошо.
- Просто имах предвид, че с теб е лесно да се говори.
Тя ми се усмихна. Подрънках още малко, повтаряйки същия рефрен на „Пинк Флойд“, но трябваше да спра, защото ръцете ме заболяха.
- Ако имахме нещо, което да използваме като кука, можех да превърна това във въдица - казах аз. - Струната щеше да свърши добра работа. - Запитах се дали да не използвам един гвоздей от кутията с инструменти, но рибата не беше много едра и ми трябваше нещо по-малко и по-леко.
По-късно, когато си легнахме, тя каза:
- Надявам се, че онова парти, заради което остана, си е заслужавало.
- Не беше парти. Само така казах на мама и татко.
- А какво беше?
- Родителите на Бен бяха извън града. Братовчед му току що се беше върнал от колежа за лятната ваканция и трябваше да дойде с гаджето си. Тя щеше да доведе две нейни приятелки. Бен вярваше, че може да забие едната. Обзаложих се с него на двайсетачка, че няма да успее. - Не казах на Ана, че и аз бях планирал същото.
- И успя ли?
- Те не дойдоха. Седяхме цяла нощ, пихме бира и играхме видеоигри. Два дни по-късно се качих на самолета с теб.
- О, Ти Джей, съжалявам - каза тя.
- Да. - Изчаках минута, след това попитах: - Кой беше онзи мъж на летището?
- Гаджето ми, Джон.
Спомних се как я беше целунал. Изглеждаше, сякаш се опитва да пъхне езика си в гърлото й.
- Сигурно ти липсва.
Тя не отговори веднага, но накрая каза:
- Не чак толкова, колкото би трябвало.
- Какво означава това?
- Нищо. Прекалено сложно е.
Обърнах се на една страна и пъхнах тапицираната възглавница от самолетната седалка под главата си.
- Ана, защо според теб самолетът не се върна?
- Не знам - каза тя. - Но аз си помислих, че знае.
- Мислят, че сме мъртви, нали?
- Надявам се, че не. Защото тогава ще спрат да ни търсят.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Ана
На следващата сутрин Ти Джей издяла с нож краищата на две дълги пръчки и ги подостри.
- Готова ли си да набодем по някоя риба? - попита той.
- Определено.
Когато стигнахме до брега, Ти Джей клекна и вдигна нещо.
- Това трябва да е твое. - Той ми подаде тъмносиня обувка тип „балеринка“.
- Да. - Погледнах към водата. - Може би и другата ще се появи.
Нагазихме в лагуната. Горещината не беше чак толкова нетърпима сутринта, така че бях в тениската на Ти Джей, вместо по сутиен и бикини. Подгъвът се просмука с вода като гъба и залепна за бедрата ми. Опитвахме се безуспешно повече от час да пронижем някоя риба. Дребни и бързи, те се пръскаха веднага, щом направехме някакво движение.