Реших, че мога да впечатля Ана, ако промуша риба. Вместо това успях да си промуша крака, което болеше дяволски; не че й позволих да разбере.Тя намаза раната и я покри с лепенка. Каза, че влагата на острова била перфектна за микроби и мисълта някой от нас да пипне инфекция я плашеше до смърт.
- Трябва да стоиш далече от водата, докато не заздравее, Ти Джей. Искам да пазиш мястото сухо.
Страхотно. Няма ловене на риба, няма плуване.
Дните се нижеха бавно. Ана стана мълчалива. Спеше повече, а аз я хванах да бърше очите си, когато се върнах от гората, където бях ходил да събирам дърва и да проучвам вътрешността на острова. Един ден я заварих да седи на брега и да се взира в небето.
- По-лесно е ако престанеш да мислиш, че ще дойдат - казах й аз.
Тя вдигна очи към мен.
- Значи просто трябва да чакам някой самолет да прелети случайно над нас?
- Не знам, Ана.
Седнах до нея.
- Можем да тръгнем със спасителната лодка - казах. - Натоварваме я с храна и използваме пластмасовите контейнери за събиране на дъждовна вода. И започваме да гребем.
- Ами ако свършим храната и нещо се случи с лодката? Това е самоубийство, Ти Джей. Очевидно не сме на въздушното трасе към никой от обитаемите острови и няма гаранция, че ще мине самолет. Островите са разпръснати на площ от хиляди мили вода. Не мога да изляза сред нищото. Не и след като видях Мик. Чувствам се по-сигурна тук, на острова. И знам, че няма да дойдат за нас, но като го произнасям гласно звучи все едно се предавам.
- И аз се чувствах по същия начин, но вече свикнах.
Ана ме изследва.
- Ти си много приспособим.
Кимнах.
- Сега живеем тук.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ана
Ти Джей викаше името ми. Седях до навеса и се взирах в пространството. Той тичаше към мен, влачейки един куфар след себе си.
- Ана, твой ли е?
Аз станах и го пресрещнах по средата на пътя.
- Да!
Моля те, нека да е правилният!
Отпуснах се на пясъка пред куфара и дръпнах ципа, след което вдигнах капака и се усмихнах.
Избутах мокрите си дрехи настрана и започнах да търся бижутата си. Намерих найлоновото пликче, отворих го и изсипах всичко долу. Започнах да ровя, измъкнах една висяща обица и аз я вдигнах триумфално Ти Джей да я види.
Той се усмихна, изследвайки извитото телче, на което бе закачена.
- Ще стане отлична кукичка за въдица.
Извадих всичко от куфара: четка за зъби и две цели тубички паста за зъби, плюс тубичка „Crest“ за избелване на зъби, четири сапуна, две опаковки душ гел, шампоан и балсам, лосион, крем за бръснене, самобръсначката ми и две пакетчета резервни ножчета. Три дезодоранта, два твърди и един гел, бебешко масло и памучни тампони за сваляне на грим, балсам за устни с вкус на череша и - благодаря ти, Исусе - две кутийки с тампони. Лак за нокти и ацетон за сваляне на лак, пинсети, клечки за уши, книжни кърпички, шише с препарат за ръчно пране на банските ми костюми и две тубички слънцезащитен крем с фактор 30. Двамата с Ти Джей вече бяхме толкова почернели, че според мен слънцезащитният крем нямаше да промени нищо.
- Еха - каза Ти Джей, когато приключих със сортирането на тоалетните принадлежности.
- Островът, на който би трябвало да сме, нямаше дрогерия - обясних аз. - Проверих.
В багажа си бях сложила също гребен и четка за коса, фиби и шноли за опашка, тесте карти, тефтер и химикалка, два чифта слънчеви очила - Рей Бан тип авиаторски и други, с големи черни рамки; както и сламена каубойска шапка, която си слагах винаги, когато ходех на басейн.
Започнах да вдигам една по една прогизналите от вода дрехи и ги прострях да съхнат на пясъка. Четири бански костюма, памучни къси панталонки, шорти, потничета, тениски и една рокля без ръкави. Обувките ми за тенис и няколко чифта чорапи. Тениска от концерт на групата “REO Speedwagon” и сива „Nike“, на която отпред пишеше: „Просто го направи“. Те бяха по-голям размер и ги носех, за да спя с тях.
Върнах бельото и сутиените обратно в куфара и затворих капака. Щях да се занимавам с тях по-късно.
- Късметлии сме, че точно този куфар беше изхвърлен - казах аз.
- Какво имаше в другия?
- Учебниците и учебните ти тетрадки. - Бях изготвила старателен учебен план, организирайки цялата работа, която Ти Джей трябваше да изпълни. Романите, които бях планирала да прочета през лятото, се намираха също в онзи куфар, и си помислих с копнеж колко много щяха да ми помогнат времето да минава по-бързо. Погледнах Ти Джей с израз на надежда. - Може би ще намерим и твоя куфар.