- Няма шанс. Родителите ми го взеха със себе си. Точно затова си носех малко дрехи и четка за зъби в раницата. Мама искаше да имам нещо в себе си, в случай, че закъснеем и трябва да пренощуваме някъде.
- Наистина ли?
- Да.
- Хм. Кой би помислил.
* * *
Събрах всичко, което ми трябваше.
- Отивам да се изкъпя - казах аз. - Не слизай до водата, докато съм там. Разбрахме се, нали?
Ти Джей кимна.
- Няма. Обещавам. Ще видя дали не мога да направя въдица, докато си във водата. Аз ще се изкъпя, след като ти се върнеш.
- Окей.
Когато стигнах брега, съблякох дрехите си, влязох във водата и потопих главата си. Измих сплъстената си коса, изплакнах и я измих отново. Шампоанът миришеше невероятно, но може би защото аз миришех прекалено лошо. След като си сложих балсам, се сапунисах отгоре до долу и седнах на брега, като избръснах краката си и подмишниците. Влязох във водата да се изплакна и полежах по гръб известно време, доволна и чиста.
Обух си жълти бикини, сложих си дезодорант и разресах косата си, като я усуках и вдигнах нагоре, защипвайки я с шнола. Избрах черните очила, а Рей Бан-а оставих за Ти Джей.
Той се изненада, когато го приближих. Седнах до него, той се наведе, подуши ме и каза:
- Комарите жива ще те изядат.
- Чувствам се толкова добре, че не ми пука.
- Какво имаш предвид? - попита той, вдигайки въдицата. Беше направил дупка в края на една дълга пръчка, и бе завързал струната от китара за нея. Другият край бе проврял през отворена примка в телчето от моята обица.
- Изглежда страхотно. Когато се върнеш след къпането ще я изпробваме. Оставих всичко на брега. Използвай го.
Когато Ти Джей се върна, изглеждаше чист и миришеше хубаво като мен. Дадох му слънчевите очила.
- Благодаря - каза той и си ги сложи. - Страхотни са. - След това взе въдицата.
- Какво ще използваме за стръв? - попитах аз.
- Червеи, предполагам.
Разкопахме пръстта под дърветата, докато открихме. Те изглеждаха по-скоро като големи личинки, отколкото като червеи, бели и мърдащи, и аз потреперих. Ти Джей взе една шепа и слязохме до водата.
- Струната не е много дълга - каза Ти Джей. - Не исках да използвам цялата, в случай че се скъса, или се случи нещо на пръта.
След като нагазихме до кръста, той хвърли въдицата. Останахме неподвижни.
- Нещо захапа - каза Ти Джей, дръпна пръта назад и изтегли кордата. Аз нададох радостен възглас при вида на рибата, която висеше накрая.
- Хей, получи се - ухили се той.
За по-малко от половин час хвана още седем риби. Когато се върнахме в навеса, той отиде да събере дърва за огъня, а аз се заех да чистя рибата с ножа.
- Къде си се научила да правиш това? - попита той, когато се върна. Изпразни пълната догоре раница със съчки върху останалата купчина дърва.
- От татко. Винаги водеше мен и сестра ми Сара на риболов, когато отсядахме в езерната къща, докато бяхме малки. Носеше шантава рибарска шапка с примамки за риба върху нея. Помагах му да чисти улова.
Ти Джей гледаше как стържа люспите на последната риба с ножа и след това отрязвам главата й. Прокарах хоризонтално острието по дължината на рибата, отделяйки филето от кожата. Излях дъждовна вода върху ръцете си да отмия кръвта и вътрешностите, след което я изпекох на плоския камък, върху който печахме хлебен плод. Изядохме всичките седем риби една след друга. Бяха по-вкусни от всичко, което бях яла някога.
- Какъв вид риба беше това, според теб? - попитах аз Ти Джей.
- Не знам. Беше много хубава, обаче.
Седяхме на одеялото, след като се нахранихме, с пълни стомаси за първи път от седмици наред. Аз се пресегнах за куфара си и извадих тефтерчето си, приглаждайки разкривените страници.
- От колко дни сме тук? - попитах Ти Джей.
Той отиде до дървото и преброи чертичките, които беше прорязал в кората.
- Двайсет и три.
Оградих с кръгче датата върху календара. Беше почти юли.
- Отсега нататък ще водя дневник. - След това се сетих нещо. - Ти кога трябваше отново да ходиш на лекар?
- В края на август. Трябва да мина през скенер.
- До тогава ще ни намерят.
Всъщност не го вярвах. От изражението на Ти Джей се виждаше, че и той не вярва.
* * *
Тъкмо се канех да пишкам зад едно дърво, когато го чух. Пърполящият, пляскащ звук ме стресна и аз едва не паднах в локвичката от урината си. Станах, вдигнах шортите си, но колкото и да напрягах слух, повече не долових нищо.
- Мисля, че чух животно - казах на Ти Джей, когато се върнах.
- Какво животно?
- Не знам. Пърполеше. Ти чу ли нещо?
- Да, и аз го чух.