Посочих му една редица празни седалки.
- Легни, ако искаш.
- Добре съм. - Той потисна напиращата прозявка.
- Няма да тръгнем през следващите няколко часа. Трябва да се опиташ да поспиш.
- Ти не си ли уморена?
Бях изтощена, но Ти Джей се нуждаеше от почивка повече, отколкото аз.
- Добре съм. Отивай.
- Сигурна ли си?
- Напълно.
- Окей. - Той се усмихна слабо. - Благодаря. - След това се опъна на столовете и заспа мигновено.
Аз се взирах през прозореца, гледах самолетите да кацат и да излитат отново, червените им светлини проблясваха в нощното небе. Студеният въздух от климатика накара кожата на ръцете ми да настръхне и аз потреперих в полата и блузата си без ръкави. В една близка тоалетна се преоблякох в дънки и тениска с дълги ръкави, които бях опаковала в ръчния си багаж, след което си купих чаша кафе. Когато седнах отново до Ти Джей, отворих книгата си и зачетох, събуждайки го три часа по-късно, когато започнаха да извикват за нашия полет.
След пристигането ни в Шри Ланка имаше още закъснения - този път поради недостиг на летателен екипаж - и по времето, когато кацнахме на международното летище на Малдивите и до наетия от Калахан летен имот оставаха два часа път с хидроплан, си дадох сметка, че съм будна от трийсет часа. Слепоочията ми туптяха, а очите ми бяха възпалени и болящи. Когато ни казаха, че няма резервация за нас, едва успях да преглътна сълзите.
- Но аз имам потвърдителния номер - казах на продавача на билети, плъзвайки лист хартия по плота. - Уточних резервацията преди да тръгнем от Шри Ланка. Две места. Ти Джей Калахан и Ана Емерсън. Бихте ли погледнали пак, ако обичате?
Агентът провери на компютъра.
- Съжалявам - каза той. - Имената ви не са в списъка. Хидропланът е пълен.
- А следващият полет?
- Скоро ще се стъмни. Хидропланите не летят след залез. - Забелязвайки смаяната ми физиономия, той ме изгледа със съчувствие, натрака нещо на клавиатурата и вдигна телефона. - Ще видя какво мога да направя.
- Благодаря.
С Ти Джей отидохме в малко магазинче за сувенири и аз купих две бутилки вода.
- Искаш ли едната?
- Не, благодаря.
- Защо не я сложиш в раницата си - казах аз и му я подадох. - Може да ти се допие по-късно.
Изрових шишенце с таблетки „Тайленол“ от чантата си, изтръсках две в шепа и ги глътнах с малко вода. Седнахме на една пейка и се обадих на Джейн, майката на Ти Джей, казах й да не ни чака преди утре сутринта.
- Съжалявам, Ана. Сигурно си изтощена - каза тя.
- Всичко е наред, наистина. Утре ще сме там със сигурност. - Покрих телефона с ръка. - Искаш ли да говориш с майка си? - Ти Джей направи физиономия и поклати глава.
Видях, че агентът ми маха с ръка. Той се усмихваше.
- Джейн, виж, мисля, че може би... - След което мобилният ми прекъсна. Пуснах го обратно в чантата си и отидох до гишето, сдържайки дъха си.
- Един от чартърните пилоти може да ви откара до острова - каза мъжът. - Пътниците, които е трябвало да качи, са закъснели в Шри Ланка и няма да са тук преди утре сутрин.
Издишах с облекчение и се усмихнах.
- Чудесно. Благодаря ви, че ни намерихте полет. Наистина го оценявам. - Опитах се да позвъня на родителите на Ти Джей отново, но телефонът ми не можа да установи връзка. Да се надяваме, че щях да имам сигнал, когато пристигнем на острова. - Готов ли си, Ти Джей?
- Да. - Той грабна раницата си.
Един микробус ни остави на терминала за въздушни таксита. Агентът провери имената ни в компютъра и излязохме навън.
През цялото време ли е такава задуха?
Един служител на летището стоеше на дока близо до хидроплана, който се полюляваше леко на повърхността на водата. Той ни помаха с ръка. Когато стигнахме до него, отвори вратата, ние наведохме глави и се качихме в самолета. Пилотът седеше в седалката си и ни се усмихна, стиснал в ръка чийзбургер.
- Здравейте, аз съм Мик. - Той спря да дъвче и преглътна. - Надявам се, че не няма да имате нищо против да довърша вечерята си. - Мъжът изглеждаше към шейсетте и беше толкова пълен, че едва се побираше в пилотската седалка. Носеше най-големите бермуди и тениска, които някога бях виждала. Краката му бяха боси. Над горната устна и върху челото му блестяха капчици пот. Той изяде последната хапка от чийзбургера и избърса лицето си с кърпичка.