Върнахме се до мястото, откъдето беше дошъл звукът, но не открихме нищо. Събрахме колкото можахме съчки по пътя на връщане и ги складирахме върху останалите.
- Плува ли ти се? - попита Ти Джей.
- Разбира се.
Сега, когато имах бански, плуването звучеше като страхотна идея.
Чистата вода в лагуната би била прекрасна за шнорхел. Плувахме около половин час и точно преди да излезем от водата Ти Джей стъпи върху нещо. Той се гмурна под повърхността. Когато се показа, държеше една маратонка в ръката си.
- Твоята ли е? - попитах го.
- Да. Предполагах, че все някога водата ще я изхвърли.
Седнахме на брега, океанският бриз изсушаваше телата ни.
- Защо родителите ти избраха тези острови? - попитах аз. - Толкова са отдалечени.
- Заради подводното гмуркане. Било от най-хубавите места за гмуркане в света. Аз и татко имаме сертификати - каза Ти Джей, докато ровеше с пръсти в белия пясък. - Когато бях много болен, той разправяше наляво и надясно, че като се оправя, сме щели да направим тази голяма почивка. Сякаш ми пукаше.
- Не искаше ли да ходиш?
Ти Джей поклати глава.
- Защо не?
- Никой не иска да прекара цялото лято със семейството си. Исках да остана вкъщи и да се размотавам с приятели. После те ми казаха, че и ти идваш, и че трябвало да наваксам всичко пропуснато в училище. Това наистина ме вбеси. - Той ме погледна извинително. - Не се обиждай.
- Не се обиждам.
- Не ме послушаха, обаче. Мама и татко бяха убедени, че това пътуване ще е най-страхотното нещо за цялото семейство. Но дори и сестрите ми се ядосаха. Те искаха да отидат в Дисни Уърлд.
- Съжалявам, Ти Джей.
- Няма проблем.
- Колко големи са сестрите ти?
- Алексис е на девет, а Грейс на единайсет. Понякога ми досаждат - изобщо не спират да говорят, - но иначе са окей - каза той. - Ти имаш ли братя и сестри?
- Само една сестра, Сара. Тя е с три години по-голяма от мен, мъжът й се казва Дейвид. Имат две деца - Джо е на пет, а Клоуи на две. Толкова ми липсват. Не мога да си представя какво преживяват, особено мама и татко.
- И на мен семейството ми липсва - каза Ти Джей.
Погледнах ясното синьо небе, после се взрях в тюркоазената вода, заслушана в успокояващия звук на разбиващите се в рифа вълни.
- Тук всъщност е много красиво - казах аз.
- Да - съгласи се Ти Джей. - Красиво е.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ти Джей
Едно от най-трудните неща да си на остров, беше скуката. Отнемаше време да си събереш храна или дърва за огъня и да ловиш риба два-три пъти дневно, но въпреки това оставаха много часове. Изследвахме околността и плувахме, но също така и говорехме, и не след дълго се почувствах така комфортно с Ана, както с моите приятели; тя слушаше, каквото имах да й кажа.
Попита ме как се справям емоционално. Предполага се, че мъжете са по-издръжливи и аз и Бен, например, никога не бихме седнали да си говорим какво изпитваме, но аз признах на Ана, че усещам в стомаха си странно чувство, когато си помисля, че няма да ни намерят. Казах й, че понякога ме е страх. Казах й, че не винаги спя добре. Тя каза, че също. не спяла добре.
Харесваше ми, обаче, че споделям едно легло с нея. Понякога тя се свиваше до мен, с глава на рамото ми, а веднъж, когато се събудих, бе притиснала гърдите си до гърба ми, и пъхнала коленете си в пространството зад моите. Беше го направила в съня си и то не означаваше нищо, но беше хубаво. Никога преди не бях спал с момиче през цялата нощ. С Ема бяхме спали само няколко часа заедно, и то главно защото на нея й беше лошо.
Харесвах Ана. Много. Без нея островът наистина щеше да е ужасен.
* * *
Никой не дойде да ни спаси, така че пропуснах прегледа си при онколога в края на август. Ана спомена за това една сутрин на закуска.
- Притеснявам се, че няма как да отидеш на лекар - каза тя, подавайки ми парче от печената риба. - Внимавай, гореща е.
- Чувствам се добре - отговорих й аз, като духах рибата, преди да я сложа в устата си.
- Да, но си бил много болен, нали?
- Да.
Тя ми подаде бутилката с вода. Отпих глътка и я оставих.
- Разкажи ми за това - подкани ме тя.
- Мама си мислеше, че имам грип. Бях с температура и започнах да се потя през нощта. Отслабнах. След това докторът откри бучка на врата ми, която се оказа подут лимфен възел. Проведоха след това някакви изследвания: рентген, биопсия, ядрено-магнитен резонанс, позитронна томография. Казаха ми, че имам трети стадий лимфома на Ходжкинс.
- Започна ли веднага химиотерапия?
- Да. Тя нямаше ефект, обаче. Откриха и разсейки в гърдите ми, така че трябваше да ме облъчват.
- Звучи ужасно.
Тя си отряза парче от хлебния плод и ми подаде останалото.