Когато от рака не остана нищо, освен купчина разцепени черупки, аз изнесох одеялото от спасителната лодка и го постлах под кокосовата палма. Опънахме се един до друг. Сянката на дървото ни разхлаждаше по време Ни най-горещата част от деня и това се бе превърнало в любимото ни място за сън.
Един голям, отвратителен, космат паяк - тялото му бе с размер като на четвърт доларова монета - пропълзя лениво по рамото на Ти Джей и аз го пернах с пръст.
- Този изплаши дори мен - казах аз.
Ти Джей потръпна. Той мразеше паяци, винаги изтръскваше одеялото и проверяваше за тях, преди да го върне в спасителната лодка. Лично аз мразех змии. Вече бях настъпила една и единственото нещо, което й попречи да ме ухапе, беше фактът, че носех маратонки. Не исках да мисля какво щеше да стане, ако я бях настъпила боса; отровна или не, беше прекалено стресиращо да мисля за това.
Предположих, че Ти Джей вече е заспал, но тогава той каза:
- Ана, какво ще се случи според теб с нас ? - Гласът му прозвуча дрезгаво.
- Не знам. Мисля, че ще продължаваме да правим това, което и сега, и да се държим, докато чакаме някой да ни намери.
- Не се справяме толкова зле. - Той се претърколи по корем. - Обзалагам се, че това би изненадало много хора.
- Мен ме изненадва. - Пълният ми стомах ме караше да се чувствам сънлива. - Не че имахме избор, Ти Джей. Трябваше или да го разберем, или да умрем.
Ти Джей вдигна глава от одеялото и ме погледна замислено.
- Дали са ни правили погребения у дома?
- Сигурно. - Мисълта, че семействата ни са ни направили надгробни паметници ме нарани толкова много, че затворих очи и ми се прииска да заспя, надявайки се да избягам от картините за претъпканата църква, празния олтар и облените в сълзи лица на родителите ми.
След като се събудихме от сън отидохме отново за дърва, едно безкрайно и досадно задължение. Стараехме се да поддържаме горящия огън непрекъснато, отчасти за да не се налага Ти Джей да пали нов, отчасти защото и двамата се надявахме, че някой самолет може да мине. Когато това станеше, щяхме да сме готови, купчината ни от зелени листа щеше да изпрати димни сигнали веднага щом ги хвърлехме в пламъците.
Добавихме нови дърва към вече натрупаните в колибата. След това аз напълних контейнера от спасителната лодка с морска вода, налях една капачка препарат за пране и разтръсках мръсните дрехи в него.
- Днес явно е ден за пране - отбеляза Ти Джей.
- Аха.
Опънахме въже между две дървета и простряхме дрехите да съхнат. Не бяха много: Ти Джей носеше шорти без нищо друго. Аз прекарвах дните с бикини, спях с неговата тениска и чифт шорти през нощта.
По-късно същия ден след вечеря Ти Джей ме попита дали искам да играем карти.
- Покер ли?
Той се засмя.
- Какво, не ти ли беше достатъчно сритването по задника последния път?
Ти Джей ме беше научил да играя, но не бях много добра. Така поне смяташе той. Бях започнала да се пристрастявам и исках да го бия.
Шест ръце по-късно - аз спечелих четири! - той каза:
- Хм, май трябва да спра за тази вечер. Искаш ли вместо това да играем табла?
- Хубаво.
Той начерта дъска в пясъка. Използвахме камъчета вместо пулове и изиграхме три игри.
- Още една? - попита той.
- Не, отивам да се изкъпя.
Вече бях започнала да се притеснявам за резервите ни от шампоан и сапун. С Ти Джей бяхме взели решение да се къпем само веднъж на ден. За всеки случай. Бяхме чисти, тъй като плувахме много, но не винаги миришехме приятно.
- Твой ред е - казах, когато се върнах от плажа.
- Липсва ми душът - въздъхна Ти Джей.
След като и той се изкъпа, отидохме да спим. Ти Джей затвори ролетната врата на лодката и легна до мен.
- Бих дал всичко за една кока кола - каза той.
- Аз също. Голяма, с много лед.
- Освен това искам хляб. Не хлебен плод. Хляб. Под формата на голям сандвич с картофен чипс и туршия.
- Пица, стил Чикаго - казах аз.
- Голям сочен чийзбургер.
- Пържола - казах аз. - И печен картоф със сирене и заквасена сметана.
- Шоколадов пай за десерт.
- Знам как се прави шоколадов пай. Мама ме научи.
- От онзи, е шоколадовите стърготини отгоре?
- Да. Когато се махнем от острова, ще ти направя. - Въздъхнах.
- В момента само се измъчваме.
- Знам. Сега съм гладна. Е, бях малко гладна още преди това.
Обърнах се на една страна и се наместих удобно.
- Лека нощ, Ти Джей.