Регулирах напрежението върху връвта и държах пръчката под различни ъгли. Мина известно време, преди да я накарам да се завърти достатъчно бързо, но след като стана, получих пушек след петнайсет минути и много скоро след това пламък.
- Хей - каза Ана. - Това беше страхотна идея.
- Благодаря. - Натрупах сухи дърва и загледах как огъня се разгаря. Двамата с Ана вдигнахме наново колибата.
Изтрих потта от лицето си:
- Надявам се това да е най-лошата буря, която някога ще ни връхлети. - Подпрях последния прът в колибата. - Защото не знам какво ще използваме за навес, ако не е това.
* * *
Ана отиде да се изкъпе. Прегледах съдържанието на куфара й, опитвайки се да намеря тениската й на REO Speedwagon. Беше ми казала, че мога да я нося - както и тази на Nike, - тъй като и двете ми ставаха. Не ги откривах, тъй че разрових малко по-дълбоко.
Открих две опаковки с тампони, пъхнати под някакви шорти.
Какво ще прави, когато тампоните свършат?
Преместих някои неща и видях сутиените й, сгънати на прилежна купчинка. Черният беше най-отгоре. Вдигнах едно шише с ванилов лосион, завъртях капачката и помирисах.
Ето защо понякога миришеше на кексчета.
Отворих една кръгла пластмасова кутийка. В нея имаше малки таблетки, в окръжност бяха отбелязани всички дни от седмицата. Оставаха пет хапчета. Отне ми известно време да разбера, че това са противозачатъчни. Намерих още две неотворени опаковки.
Ана нямаше да се разсърди, че ровя из куфара й - аз също държах дрехите си в него, защото използвахме моята раница да носим дърва, - но сигурно нямаше да й се понрави, че докосвам всичките й неща. Понечих да затворя капака, когато забелязах бельото й. Беше на дъното на куфара, до маратонките й. Хвърлих поглед през рамо, след това взех един розов чифт и го вдигнах.
Дали прозират, когато ги носи.
Върнах ги обратно и взех едни черни прашки.
Много секси. Но изглеждат страшно неудобни.
Докоснах едни червени и се вгледах по-отблизо в малката черна панделка в средата на ластика.
Еха. Тези биха били страхотни.
След това награбих наведнъж пет-шест чифта, зарових лице в тях и вдъхнах.
- Какво правиш? - чух гласа на Ана.
Обърнах се рязко.
- Боже, изкара ми ума! - Сърцето ми биеше до пръсване, а лицето ми беше червено.
От колко ли време стоеше тук?
- Търся тениската ти на REO Speedwagon. - Още държах един чифт от бикините й в ръката си, затова побързах да ги пусна в куфара.
- Така ли? - вдигна вежди тя. - Не знам защо, но изглеждаше сякаш си играеш с бельото ми. - Тя остави сапуна и шампоана в куфара си.
Не изглеждаше ядосана, обаче, така че извадих едни прашки, вдигнах ги нагоре и казах:
- Това нещо изглежда адски неудобно.
- Дай ми ги. - Тя ги грабна от ръката ми и ги пъхна в куфара, като стискаше устни, опитвайки се да не се засмее.
Когато осъзнах, че не ми се сърди, се усмихнах:
- Знаеш ли какво, Ана? Страхотна си.
- Радвам се, че мислиш така.
- Аз наистина търсех онази тениска, но не можах да я намеря.
- Закачена е на въжето. Трябва вече да е изсъхнала.
- Благодаря.
- Няма защо. Просто недей повече да ми душиш бельото, става ли?
- Значи си видяла?
- Да.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ана
Делфините плуваха покрай мен в лагуната. Гмуркаха се под тялото ми и изплуваха от другата страна. Издаваха смешни цвърчащи звуци и когато им говорех, се държаха така, сякаш ме разбират. С Ти Джей обичахме да ги държим за перките и да се смеем, когато ни позволяваха да ги яздим. Можех да играя с тях часове наред.
Ти Джей изтича до водата.
- Ана, познай какво намерих.
Водата беше изхвърлила и втората му маратонка, и тъй като не трябваше вече да внимава да не нарани краката си, прекарваше много време в гората, търсейки нещо интересно. До този момент не беше намерил нищо, освен ухапвания от комари, но независимо от това не се отказваше. Така имаше с какво да се занимава.
- Какво откри? - попитах аз и потупах единия делфин.
- Обуй си обувките и ела да видиш.
Сбогувах се с делфините, последвах го до навеса и надянах чорапи и обувки.
- Добре. Започвам да ставам любопитна. Какво е?
- Пещера. Отидох за наръч съчки и когато го издърпах, видях отвора. Искам да проверя какво има вътре.
Отне няколко минути да стигнем до пещерата. Ти Джей клекна до входа и пропълзя вътре на ръце и колене.
- По-тясна е, отколкото мислех - извика той. - Легни на земята и се придвижи навътре по корем. Хайде.
- Няма начин. Никога няма да вляза в тази пещера.
Сърцето ми биеше по-бързо и започвах да се потя само като си мислех за това.