Събудих се онази нощ да сложа дърва в огъня.
- Ана?
Гласът му ме стресна.
- Да?
- Ще ми помогнеш ли да изляза? Трябва да пишкам.
- Разбира се.
Помогнах му да излезе през вратата на лодката и после подкладох огъня. Когато се върна, му дадох още тайленол.
- Можа ли изобщо да спиш? - попитах го.
- Всъщност, не.
На следващата сутрин мястото, където се беше счупила костта, беше подуто и посиняло. Той направи гримаса, когато стегнах превръзката, и аз му дадох трета доза тайленол.
След което отказа да пие повече таблетки.
- Не искам да прекалявам, Ана. Може да ни потрябват отново.
Почувства се по-добре след три дни и ме следваше наоколо като кутре. Дойде до брега, когато лових риба, лепна се за мен, когато отидох за хлебен плод и искаше да ми помогне да изпразня водния колектор. Когато се опита да ме придружи при събирането на дърва, го изпратих да легне на одеялото под кокосовата палма.
- Така няма да зарасне, ако непрекъснато се движиш, Ти Джей.
- Скучно ми е. И наистина имам нужда да се изкъпя. Ще ми помогнеш ли, когато се върнеш?
- Какво? Не, няма да те къпя.
Неловко.
- Ана, или ще ми помогнеш, или ще търпиш да ти воня.
Подуших го.
- Случвало се е да миришеш и по-добре. Добре де, ще ти помогна, но ще измия само някои зони и то само защото наистина вониш.
Той се ухили.
- Благодаря.
Слязохме до лагуната веднага щом събрах дърва за огъня. Ти Джей остана по шорти и седна във водата, която покри долната част на тялото му. Аз клекнах до него и натърках ръцете си с калъпчето сапун.
- Подръж го малко - казах аз и му го подадох.
Започнах да мия внимателно лицето му с насапунисаните си ръце, след това гребнах вода с шепи да го изплакна; пръстите ми докоснаха наболите косъмчета на страните и челюстта му.
- Приятно е - каза той.
Напълних пластмасовия контейнер, който бях донесла, и го излях върху главата му, след което измих косата му. Беше пораснала много и той постоянно я отмяташе от очите си. Използваше сламената ми каубойска шапка да я държи на място. Нямах нищо против; отдавна си бях присвоила неговата бейзболна шапка.
- Иска ми се да разполагахме с ножица - казах аз. - Щях да те подстрижа.
Той ми подаде сапуна и аз насапунисах отново дланите си. Измих врата му и се спуснах надолу към гърдите, пръстите ми се плъзнаха по втвърдените зърна. Той ме гледаше мълчаливо.
Измих подмишницата на здравата му ръка и гърба му. Той не можеше да вдигне другата си ръка, така че направих каквото мога, докосвайки го леко до насиненото място.
- Съжалявам - казах, когато той примига.
Направих грешката да погледна надолу, когато се наканих да продължа с миенето на краката му. Водата в лагуната беше достатъчно бистра, за да видя ерекцията в шортите му.
- Ти Джей!
- Съжалявам. - Той ме погледна смутено. - Този път не мога да го скрия.
Почакай. Колко пъти е имало?
Изведнъж не знаех накъде да гледам. Вината не беше негова, обаче; бях забравила какво се случва, ако търкаш седемнайсетгодишен по тялото с ръцете си.
Или който и да било мъж, всъщност.
- Не, няма проблем. Просто ме хвана неподготвена, това е всичко. Помислих, че те боли.
Искрено объркан, той каза:
- Ами, не можах да прекратя това.
Окей, продължавай.
Измих краката му и когато стигнах до стъпалата му, открих, че го е гъдел.
- Ау! - Той отдръпна крака си и тялото му потръпна.
- Съжалявам. Е, вече горе-долу си чист.
- Няма ли да ме избършеш? - На лицето му се появи усмивка.
- Ха. Много смешно. Ти май ни объркваш с хора, които имат хавлиени кърпи.
- Благодаря, Ана.
- Няма нищо.
Помагах му да се къпе през следващите две седмици, докато се оправи достатъчно, за да го прави сам. Всеки път се смущавах по-малко. Никога не поглеждах надолу, за да видя как му е въздействало.
- Не ти е съвсем досадно, нали? - попитах един ден, докато миех косата му.
- Съвсем не - отвърна той с широка усмивка на лицето. - Но не се тревожи - добави после с шеговита сериозност. - Ще ти се отплатя един ден. - Ако някога те заболи нещо, със сигурност ще те изкъпя.
- Ще го запомня.
Отбелязах си мислено да съм по-внимателна. Да го къпя може и да беше неловко, но не можеше да се сравни с това как аз щях да се чувствам, ако неговите насапунисани ръце се движат по кожата ми.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ти Джей
Ана стоеше до спасителната лодка. Подадох й рибата, която бях хванал, и оставих въдицата си в колибата.
- Има ли нещо във водния колектор?
- Не.
- Може би ще завали по-късно.
Тя погледна разтревожено към небето и се зае с чистенето на рибата.