Косата му беше пораснала достатъчно дълга да я прибира назад и да я захваща с една от моите шноли; слънцето я беше изрусило и сега изглеждаше светлокестенява. Моята коса също беше пораснала. Стигаше до средата на гърба ми и ме дразнеше. Опитах се да я подстрижа с нашия нож, но острието - тъпо и назъбено - не можа да мине през нея.
Макар и много жилав, Ти Джей беше пораснал най-малко с пет сантиметра, достигайки 1.80 м.
Изглеждаше по-голям. Навършвайки трийсет и една през май, аз вероятно също. Не знаех; единственото огледало, което имах, беше в дамската ми чанта, която се носеше някъде из океана.
Насилих се да не го питам как се чувства, дали има някакви симптоми на рак, но го следях внимателно. Изглежда се справяше добре, растеше и заякваше, дори и в неблагоприятните условия, в които се намирахме.
* * *
Мъжът в съня ми простена, когато го целунах по врата. Плъзнах крак между неговите и се спуснах с целувки от челюстта до гърдите му. Той обви ръце около мен и ме претърколи по гръб, спускайки устата си към моята. Нещо в целувката му ме стресна и се събудих.
Ти Джей беше върху мен. Намирахме се на одеялото под кокосовата палма, където бяхме легнали да поспим. Осъзнах какво съм направила и се измъкнах изпод него с пламнало лице.
- Сънувах.
Той за миг се озова по гръб, дишаше тежко.
Аз станах и отидох до водата; седнах на пясъка. Браво, Ана. Нападни го, докато спи.
Ти Джей се присъедини няколко минути по-късно.
- Чувствам се унизена - казах аз.
Той седна до мен.
- Недей.
- Сигурно си се чудил какво, по дяволите, правя?
- Ами, да, но нямах нищо против да се включа. Ченето ми увисна.
- Ти да не си се побъркал?
- Какво? Не беше ли ти тази, която каза, че съм приспособим?
Да, и както изглежда, готов да се възползва от всяка възможност.
- Освен това - каза Ти Джей, - обичаш да се сгушваш. Откъде да знам какво означава това? Объркващо е.
Унижението ми удари още по-високо деление на скалата. Често се бях събуждала през нощта прекалено близо до Ти Джей, свила тяло около неговото, но предполагах, че той спи през това време.
- Съжалявам. Вината е изцяло моя. Не съм имала намерение да ти давам погрешната идея.
- Всичко е наред, Ана. Не е кой знае какво.
Стоях на разстояние през останалата част от деня, но онази нощ, в леглото, казах:
- Вярно е. Това, което каза за гушкането. Просто съм свикнала да спя с някого. Спах до него наистина дълго време.
- Преди малко него ли сънуваше?
- Не. Беше от онези объркани сънища, които нямат смисъл. Не знам кой беше, всъщност. Но наистина съжалявам.
- Стига си се извинявала, Ана. Казах, че това ме обърка. Не съм казал, че не ми е харесало.
На следващия ден, когато се върнах от лагуната, заварих Ти Джей да седи до навеса и да се опитва да откърти брекетите си с ножа.
- Трябва ли ти помощ?
Той изплю едно парче метал. То се приземи на тревата до още няколко.
- Не.
- Кога трябваше да ги махнеш?
- Преди шест месеца. Някакси бях забравил за това до вчера.
Тогава осъзнах какво ме е събудило по време на съня ми. От гимназията не ме беше целувало момче с брекети.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ти Джей
Седях пред бараката на Костите, когато Ана ме намери. По лицето й се стичаше пот.
- Преследвах едно пиле из целия остров, но то бягаше прекалено бързо. Ще го хвана, та ако ще това да е последното нещо, което правя. - Тя се наведе напред и подпря длани на коленете си, опитвайки се да си поеме дъх. - Вдигна очи към мен. - Ти какво правиш?
- Искам да съборя тази барака, после ще пренеса дърветата до плажа и ще построя за нас къща.
- Имаш ли изобщо идея как се строи къща?
- Не, но имам предостатъчно време, за да разбера. Ако съм внимателен, мога да използвам за втори път всичките дървета и гвоздеи. Мога да направя сенник с брезента, така че огънят да не излиза навън. - Изследвах пантите на вратата, питайки се дали са спасяеми. - Трябва да се занимавам с нещо, Ана.
- Мисля, че това е страхотна идея - казах аз.
Отне ни три дни да съборим бараката и да пренесем парчетата до брега. Аз извадих всички стари гвоздеи и ги сложих в кутията с инструменти при другите.
- Не искам да е прекалено близо до гората - каза Ана. - Заради плъховете.
- Добре. - Не можех да я построя на плажа, обаче, защото пясъкът беше нестабилен. Избрахме едно място по средата, където пясъкът свършваше и започваше почва. Изкопахме основа, което бе изтощителна работа, защото нямахме лопата. Аз използвах острия край на чука, за да къртя парчетата земя, а Ана вървеше зад мен и събираше почвата в един от пластмасовите ни контейнери.