С ръждясалия трион отрязах дървото в правилния размер. Ана държеше дъските, докато аз забивах в тях гвоздеите.
- Радвам се, че реши да направиш това - каза тя.
- Ще ми отнеме доста време да го завърша.
- Няма проблем.
Тя отиде до кутията с инструменти да ми донесе още гвоздеи. Подаде ми ги и каза:
- Кажи ми ако имаш нужда от още помощ.
После се излегна на одеялото и затвори очи. Гледах я в продължение на минута, очите ми се движеха от краката й към корема до гърдите, а аз се питах дали кожата й е толкова мека, колкото изглежда. Спомних си онзи ден, когато тя ме целуна по шията под кокосовата палма. Спомних си колко беше хубаво. Внезапно тя отвори очи и обърна глава към мен. Извърнах се бързо. Бях изгубил представа колко пъти ме е хващала да я зяпам. Никога не бе споменала нищо за това, нито ми беше казвала да престана, което беше още една причина да я харесвам толкова много.
* * *
Това трябваше да е последната ми година в гимназията и Ана се ядосваше, че ще пропусна толкова много уроци.
- Сигурно ще трябва да вземеш GED. Не бих те обвинявала изобщо, ако искаш да направиш това, вместо да се върнеш и да завършиш гимназия.
- Какво е GED?
- Свидетелство за завършено средно образование, след полагане на тестове по четири предмета. Понякога, когато учениците отпадат от училище, избират тази опция, вместо да се връщат. Явяват се като частни ученици. Но не се притеснявай, аз ще ти помагам.
- Окей. - Точно сега не давах пукната пара за гимназиалната си диплома, но това изглеждаше важно за нея.
На следващия ден, докато работехме по къщата, Ана каза:
- Смяташ ли да се избръснеш някога? - Тя докосна брадата ми с опакото на ръката си. - Не ти ли е топло с това?
Надявах се, че брадата ми беше достатъчно голяма, за скрие зачервеното ми лице.
- Никога не съм се бръснал преди. И малкото, което имах, опада след химиотерапията. Когато тръгнахме от Чикаго беше започнала отново да расте.
- Е, сега цялата си е тук.
- Знам, но нямаме огледало и не виждам какво правя.
- Защо не каза? Знаеш, че ще ти помогна.
- Ами, защото е неудобно.
- Хайде - каза тя. Хвана ме за ръката и ме повлече към навеса. Отвори куфара си и извади самобръсначката и крема за бръснене, които използваше за краката си, и слязохме до водата.
Седнахме един срещу друг. Тя изстиска крем върху ръката си, сложи на няколко места по лицето ми и го размаза. След това ме дръпна към себе си, така че да застана под удобен ъгъл, и избръсна лявата страна на лицето ми с бавни, внимателни движения.
- Само за информация - каза тя. - Никога досега не съм бръснала мъж. Ще се опитам да не те порежа, но не мога да обещая.
- При всички положения ще се справиш по-добре от мен.
Лицата ни бяха само на няколко сантиметра едно от друго и аз погледнах в очите й. Понякога те бяха сиви, а понякога сини. Днес беше син ден. Никога не бях осъзнавал колко дълги са миглите й.
- Хората забелязват ли очите ти? - избъбрих аз.
Тя се наведе и изплакна самобръсначката във водата.
- Понякога.
- Изумителни са. Изглеждат още по-сини, когато си загоряла.
Тя се усмихна.
- Благодаря.
Загреба вода в дланта си и отми крема от лицето ми.
- Защо е този поглед? - попита тя.
- Какъв поглед?
- Имаш нещо наум. - Тя посочи към главата ми. - Почти виждам как се въртят колелцата там.
- Когато каза, че никога преди не си бръснала мъж... Ти гледаш ли на мен като на мъж?
Тя спря, преди да отговори.
- Не гледам на теб като на момче.
Боже, ами защото не съм.
Тя сложи още крем в дланта си и избръсна и другата част от лицето ми. Когато свърши, повдигна брадичката ми и завъртя главата ми първо на едната, после на другата страна, прокарвайки опакото на ръката си по кожата ми.
- Добре-е - проточи тя. - Напълно си готов.
- Благодаря. Вече ми е по-хладно.
- Пак заповядай. Кажи ми, когато искаш да го направя отново.
* * *
Една нощ с Ана си бяхме легнали и си говорехме в тъмното.
- Липсва ми семейството ми - каза тя. - Фантазирам си през цялото време. Представям си как един самолет каца в лагуната и двамата с теб сме на брега в този момент. Приближаваме се до него с плуване и пилотът не може да повярва, че това сме ние. Качва ни на самолета и веднага щом намерим телефон, се обаждаме на семействата си. Представяш ли си какво ще е за тях? Да ти кажат, че някой е умрял и да му направиш погребение, а след това той да звънне по телефона?
- Не, не мога да си го представя. - Обърнах се по корем и нагласих възглавницата под главата си. - Бас ловя, че ти се иска никога да не си поемала тази работа.