- О, Боже, ще умра - казах аз, смеейки се толкова силно, че ми потекоха сълзи по лицето.
- Да, следващия път, когато трябваше да давам отново сперма, ме откара баща ми.
Изтрих сълзите си и от устните ми се откъсна последен кикот:
- Знаеш ли кое е най-хубавото ти качество?
- Да не би да е, че съм толкова хубав? - поиска да знае той.
Разсмях се отново.
- Виждам, че комплиментът, който ти направих, е стигнал право в главата ти. Не, не е това. Искам да знаеш, че е почти невъзможно човек да не е щастлив, когато ти си наоколо.
- Сериозно? Благодаря. - Той ме потупа по ръката. - Не се тревожи, Ана. Един ден ще ни намерят и ти ще имаш своето бебе.
- Надявам се.
Тик-так, знаеш го.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Ти Джей
Бях в гората, когато Ана изпищя. Писъкът дойде откъм къщата и когато излязох от гъсталака, хукнах нататък.
Тя залитна и се сгромоляса на земята. Като дишаше тежко, произнесе:
- Медуза.
Очертанията на нейните пипала бяха оставили червени ръбове по краката й, стомаха и гръдния кош. Не знаех какво да правя.
- Махни ги от мен - изпищя тя. Когато погледнах, видях ясно няколко пипала, все още впити в корема и гърдите й. Дръпнах едно и то ме опари.
Изтичах към колектора за вода и взех пластмасовия контейнер на земята до него. Напълних го, върнах се обратно при Ана и я облях с чиста вода. Пипалата не се отмиха и тя закрещя от болка, сякаш водата влоши още повече положението.
- Ти Джей, опитай с морска вода - каза тя. - Побързай!
Хукнах към брега и напълних контейнера с вода от океана. Този път, когато облях Ана, тя не изписка.
Скимтеше на земята, докато се опитвах да измисля какво да направя. От начина, по който се движеше напред-назад, мъчейки се да намери удобна поза, знаех, че сигурно я боли.
Сетих се за пинсетите и изтичах при куфара на Ана да ги взема. Когато се върнах, измъкнах пипалата колкото се може по-бързо. Тя затвори очи и простена.
Бях отстранил почти всички в момента, когато кожата й започна да се зачервява не само по местата, където са били, но навсякъде. Клепачите и устните й се подуха. Паникьосах се и излях още морска вода върху нея, но това не помогна. Очите й заприличаха на цепки.
Върнах се в навеса и намерих аптечката за първа помощ, после се отпуснах на пясъка до нея, като отворих капака и изсипах всичко. Когато вдигнах шишенцето с червена течност вътре, чух гласа й в главата си: „Това може да ти спаси живота. Ще спре алергичната реакция“.
До този момент лицето й беше заприличало на балон и устните й бяха толкова подути, че кожата се беше нацепила.
Борих се доста време с капачката, но след като успях да я развинтя, излях бенадрила в гърлото й. Тя се закашля и пръсна слюнки; нямах представа колко съм й дал.
Потникът й се размести, когато я повдигнах. Беше й станал прекалено голям, тъй като бе много отслабнала, и когато погледнах надолу, видях още няколко пипала вътре, които продължаваха да я жилят.
Съблякох и потника, потръпвайки от белезите по гръдния й кош. Сложих я да легне обратно на пясъка, излях остатъка от морската вода върху нея и издърпах пипалата с пинсети.
Съблякох тениската си и я покрих, като я напъхах внимателно под нея.
- Ще се оправиш, Ана. - След това хванах ръката й и зачаках.
Когато кожата й се поуспокои и подутината започна да изчезва, прегледах съдържанието на аптечката, разхвърляно по земята. Прочетох етикетите и избрах един кортизонов крем.
Започнах с краката и стигнах до горе, втривайки крема.
- По-добре ли е?
- Да - прошепна тя. Очите й вече не бяха толкова подути, но тя не ги отвори. - Толкова съм уморена.
Не знаех дали да я оставя да заспи, боях се да не съм я предозирал случайно. Когато проверих шишенцето с бенадрил, установих, че в него има още много, а в листовката пишеше, че може да причини сънливост.
- Всичко е наред, заспивай. - Тя заспа преди да съм довършил изречението.
Размазах останалия крем върху корема й, но когато стигнах до гърдите, се поколебах. Не мислех, че тя осъзнава, че съм съблякъл потника й, а може би не й пукаше.
Вдигнах тениската си от гръдния й кош и стомахът ми се сви.
Гърдите й бяха в ужасно състояние. Грозни ръбове покриваха кожата, някои от тях бяха хванали коричка от засъхнала кръв.
Стоях съсредоточен, мислейки само как да й помогна, и размазах внимателно крема с върховете на пръстите си. Когато свърших, проверих дали не съм пропуснал някое ръбче.
Цветът на кожата й се нормализираше и подутините изчезваха. Почаках още малко, после я вдигнах и я пренесох в спасителната лодка.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА