Ана
Отворих очи и въздъхнах с облекчение, осъзнавайки че парещата, смъдяща болка вече я няма. Ти Джей спеше до мен, дишането му беше дълбоко и равномерно. Беше гол до кръста и нещо меко покриваше гърдите ми като одеяло. Седнах и намъкнах тениската през главата си, вдъхвайки познатата миризма на Ти Джей. След това се търкулнах от моята страна и заспах отново.
На сутринта се събудих сама. Надигнах тениската. Слабите червени очертания на пипалата щяха да останат вероятно още дълго. Вдигайки още по-високо подгъва, се свих при вида на гърдите си. Тъмночервени ивици ги покриваха, хванали коричка и кървящи. Отпуснах тениската, обух шортите и излязох от къщата, за да отида до тоалетната.
Ти Джей правеше огън, когато се върнах.
Той се изправи.
- Как се чувстваш?
- Почти нормално. - Вдигнах тениската и му показах корема си. Той прокара пръсти по белезите.
- Боли ли?
- Всъщност, не.
- А какво е положението с...? - Той посочи към гърдите ми.
- Не е добро.
- Съжалявам. Имаше още пипала вътре в потника ти, жилеха те, а не ги бях забелязал веднага.
Не помнех да е събличал потника ми, само парещата болка.
- Всичко е наред, не си знаел.
- Ти се зачерви и се поду.
- Така ли? - И това не помня.
- Дадох ти бенадрил. Това те върна.
- Направил си правилното нещо.
Той отиде в къщата и се върна с тубичката кортизонов крем.
- Намазах те с това. Изглежда помогна. Така ми каза, преди да заспиш.
Взех тубичката от протегната му ръка. И гърдите ми ли беше мазал? Представих си как лежа върху пясъка, облечена само в долнището на банския си, докато Ти Джей размазва крем по кожата ми, и внезапно усетих, че не мога да го погледна.
- Благодаря - кимнах.
- Видя ли медузата, преди да те ужили?
- Не, само почувствах болката.
- Никога не съм виждал досега медузи в лагуната.
- Нито пък аз. Тази трябва да е тръгнала в погрешна посока при рифа. - Отидох в къщата да си взема четката за зъби, изстисквайки миниатюрно количество паста върху нея. Когато излязох, казах:
- Добре поне, че не е била от смъртоносните.
Ти Джей ме погледна с разтревожено изражение.
- Медузите могат ли да те убият?
Извадих четката от устата си.
- Някои от тях.
Онзи ден не влязохме във водата. Аз вървях по брега, взирах се в далечината и проверявах за медузи, напомняйки си, че само защото не виждаме опасностите на океана не означава, че ги няма. Питах се също така дали един ден няма да се окаже, че в комплекта за първа помощ липсва единственото нещо, което е нужно, за да спасим живота си.
* * *
През юни 2003 година станаха две години, откакто Ти Джей и аз живеехме на острова. Аз бях навършила трийсет и две години през май, а Ти Джей щеше да стане на деветнайсет след няколко месеца. Той беше над 1.80 по онова време и в него нямаше нищо момчешко. Понякога, когато го наблюдавах как лови риба, поправя къщата или излиза от гората, която вече познаваше като петте пръста на ръката си, се питах дали гледа на острова като на свой собствен. Място, където би могъл да прави каквото иска и всичко е допустимо, стига да останем живи.
* * *
Седнахме по турски на брега, до водата, обърнати един към друг, така че да мога да го обръсна. Той се наведе напред, подпирайки ръце на бедрата ми за баланс.
- Как се превърнах в личната ти прислужница? - подразних го аз. - Къпах те. Бръсна те. - Размазах крема за бръснене, който вече беше на свършване, по страните му.
Той ми се усмихна широко.
- Не съм ли щастливец?
- Разглезен си. Когато се махнем от този остров, ще трябва да се бръснеш сам.
- Това изобщо няма да е забавно.
- Ще се справиш.
Приключих с бръсненето и се върнахме до къщата, готови за сън под навеса.
- Знаеш ли, Ана, бих се радвал да те изкъпя или да те избръсна. Само кажи.
Засмях се.
- Всичко е наред.
- Сигурна ли си? - Той лежеше на одеялото до мен, пресегна се и повдигна ръката ми нагоре, после прокара опакото на дланта си под мишницата ми. - О, гладка си.
- Престани! Гъдел ме е! - Отблъснах ръката му.
- Ами краката? - попита той и преди да успея да отговоря, се наведе към мен и прокара пръсти бавно по крака ми от глезена до бедрото.
Топлината, която нахлу в тялото ми, ме изненада. Издадох звук, нещо средно между ахване и стон, и той се изплъзна, преди да го спра. Очите на Ти Джей се разшириха и той ме погледна със зяпнала уста. След това се подсмихна, явно доволен от ефекта, който докосването му бе предизвикало в мен.
Поех си дълбоко въздух и казах:
- Мога и сама да се оправям.
- Само се опитвам да ти се отплатя за това, че ми помагаш през цялото време.