- Много мило от твоя страна, Ти Джей. Хайде да спим сега. - Той се засмя и се върна в своята половина от одеялото, обръщайки се на другата страна. Аз легнах по гръб и затворих очи.
Той е само на осемнайсет. Прекалено е млад.
Един глас в главата ми каза: Технически погледнато, е достатъчно голям.
Няколко дни по-късно следобед аз и Ти Джей плувахме с делфините. Бяха четири и ги гледахме как играят около нас. Исках да им дам имена, но не можех да ги различа.
Когато те отплуваха, с Ти Джей седнахме на брега и аз зарових крака в белия мек пясък.
- Не каза ли, че ще се къпеш? - попита той.
- Да. Но не съм си взела нищо. - Запасите ни намаляваха бързо. Сега се миехме със сапун само веднъж седмично. Вече не ми правеше впечатление, че миришем.
- Аз ще ти донеса всичко необходимо - каза той.
- Наистина ли?
- Разбира се.
- Добре, но ми трябват и дрехи.
- Няма проблем.
Той донесе всички неща и ги остави на пясъка. Изчаках го да се отдалечи и след това се съблякох.
Когато свърших с банята, останах да изсъхна няколко минути на слънце. Тръгнах към купчината дрехи, очаквайки да намеря потник или шорти, или бикини. Онова, което той бе избрал, ме изненада. Беше взел рокля, единствената, която бях сложила в багажа си. Тя беше от най-любимите ми, къса, светлосиня с тънки презрамки. Той беше избрал също така дантелени розови бикини, което ме накара да се изчервя. Беше забравил сутиен, а може би не беше, но и аз никога не носех такъв с тази рокля.
Обух бикините и нахлузих роклята през главата си. Когато стигнах къщата, Ти Джей се ококори.
- Да не би да имаме резервация за вечеря, за която не знам? - попитах аз.
- Иска ми се.
Спрях пред него.
- Защо рокля?
Той сви рамене.
- Помислих си, че ще изглеждаш добре в нея. - Той свали слънчевите си очила и ме изгледа отгоре до долу. - И наистина е така.
- Благодаря. - Усетих отново топлината върху лицето си.
Той отиде да лови риба, а аз седнах на одеялото под навеса, чакайки го да се върне.
Често го хващах да ме гледа втренчено, но никога не го беше правил толкова очевидно. Ставаше все по-дързък, опипваше почвата. Ако се бе мъчил да скрие чувствата си преди, сега изобщо не си даваше труд. Не знаех какви са намеренията му, нито дали имаше такива, но да живея с него започваше да става сложно.
Това със сигурност знаех.
* * *
- Иска ми се да имахме ножица. - Седях на одеялото вън от къщата седмица по-късно и се опитвах да разплета обърканата си коса. Тя стигаше почти до хълбоците ми и ме докарваше до лудост. - Трябваше да те накарам да отрежеш от нея, преди ножът да стане толкова тъп - казах аз.
Погледнах към огъня.
- Не мислиш да я гориш, нали? - попита Ти Джей.
Изгледах го сякаш е полудял.
- Не.
Може би.
Продължих да се реша.
Ти Джей се приближи и протегна ръка.
- Дай ми четката. Аз ще го направя. Отплащам ти се за бръсненето.
Подадох му четката.
- Мъчи се щом искаш!
Той се облегна на стената на къщата, а аз седнах пред него. Той се зае да ме разресва.
- Имаш цял тон коса.
- Знам. Прекалено е дълга.
- Харесвам дълги коси.
Ти Джей търпеливо се справяше със заплетените кичури, разресваше ги един по един. Слънцето печеше, но тентата ни пазеше. Откъм океана подухваше хладен бриз. Вездесъщият звук на вълните, разбиващи се в рифа, и усещането на четката, която се движи спокойно през косата ми ме накараха да се отпусна и унеса.
Той повдигна косата от врата ми, след това ме придърпа към себе си, така че гърбът ми се облегна на неговите гърди. Завъртях глава и той сложи косата ми на една страна, отпускайки я върху дясното ми рамо. Продължи да ме разресва и беше толкова хубаво, че след известно време затворих очи и заспах.
Когато се събудих, разбрах по дишането на Ти Джей, че и той е заспал. Ръцете му бяха обвили кръста ми изотзад, сплетените му ръце почиваха върху голата кожа над бикините ми. Затворих очи, мислейки си колко е приятно да усещам ръцете му около себе си.
Той се размърда и прошепна в ухото ми:
- Будна ли си?
- Да. Добре подремнах.
- И аз.
Макар да не ми се искаше, седнах и ръцете му се свлякоха от корема ми. Косата ми се спусна в гладка завеса надолу по гърба ми. Погледнах към рамото си и се засмях.
- Благодаря, че си сресал косата ми.
Очите му бяха натежали от съня и нещо друго. Нещо, което изглеждаше несъмнено като желание.
- Винаги, когато поискаш.
Пулсът ми се ускори. В стомаха ми запърхаха пеперуди и ме обзе топло чувство.
Предположението, че отношенията ни ще се усложнят, може би е било силно подценено.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА