Известно време изглеждаше добре, но десет минути по-късно пусна дясната си ръка от лоста и потърка лявото си рамо. Потта се стичаше отстрани по лицето му. Дишането му стана плитко и той се размърда на седалката, сякаш не можеше да намери удобна позиция. Притеснението ми прерасна в паника.
Ти Джей се събуди.
- Ана - каза той достатъчно силно, за да го чуя през шума на двигателите. Аз се обърнах. - Наближихме ли?
Разкопчах колана си и отидох назад, за да седна до него. Тъй като не исках да се чува, го притеглих по-близо и казах:
- Слушай, струва ми се, че Мик има сърдечен пристъп. Чувства болки в гърдите и изглежда ужасно, но смята, че се дължи на киселини.
- Какво! Ти сериозно ли...?
Кимнах.
- Баща ми прекара сериозен сърдечен пристъп миналата година, така че знам за какво да гледам. Мисля, че той се страхува да признае, че нещо не е наред.
- Какво ще стане с нас? Той в състояние ли е да продължи да управлява самолета?
- Не знам.
С Ти Джей отидохме до пилотската кабина. Мик беше притиснал двата си юмрука към гърдите и очите му бяха затворени. Слушалките на главата му се бяха кривнали, а лицето му бе придобило сивкав оттенък.
Пропълзях до неговата седалка, страхът се разливаше в мен.
- Мик. - Тонът ми беше настоятелен. - Трябва да позвъним за помощ.
Той кимна.
- Първо ще се спуснем върху водата, а след това единият от вас ще трябва да изпрати съобщение по радиостанцията. - Той изпъшка, опитвайки се да произнесе думите. - Облечете си спасителни жилетки. В складовото отделение до вратата са. След това се върнете в седалките си и закопчайте коланите. - Лицето му се изкриви от болка. - Вървете!
Сърцето ми блъскаше в гърдите, а в тялото ми преливаше адреналин. Изтичахме до склада и започнахме да ровим в него.
- Защо трябва да си обличаме спасителни жилетки, Ана? Самолетът е снабден с плувци, нали?
Защото Мик се страхува, че може да не стигнем до водата навреме.
- Не знам, може би е стандартна процедура. Кацаме в средата на океана. - Намерих спасителните жилетки заклещени между един цилиндричен контейнер, на който пишеше „Спасителна лодка“, и няколко одеяла. - Ето - казах, като подадох едната на Ти Джей и облякох моята. Седнахме и закопчахме предпазните си колани, ръцете ми трепереха толкова силно, че успях чак на втория път.
- Ако изгуби съзнание, ще се наложи да започна незабавно сърдечен масаж, а ти ще трябва да се оправиш с радиостанцията, нали?
Той кимна, очите му се бяха разширили.
- Мога да се справя.
Стиснах страничните облегалки на седалката си и погледнах през прозореца. Неспокойната повърхност на океана се приближаваше все повече. Но след това вместо да забавим, ние увеличихме скоростта, спускайки се под остър ъгъл. Преместих поглед към предната част на самолета. Мик се беше свлякъл над лоста, не мърдаше. Разкопчах колана си и се втурнах по пътеката.
- Ана! - извика Ти Джей. Краят на тениската ми се изплъзна от неговата хватка.
Преди да стигна до пилотската кабина, Мик рязко се дръпна назад, ръцете му бяха още върху лоста, когато силният спазъм разтърси гръдния му кош. Шумът на самолета се увеличи и ударихме водата първо с опашната част, подскачайки несигурно по вълните. Върхът на крилото докосна повърхността и самолетът изгуби контрол.
Ударът изби пода под краката ми, сякаш някой бе вързал въже около глезените ми, и бе дръпнал силно. Звук от счупени стъкла изпълни ушите ми и имах чувството за летене, последвано от изгаряща болка, когато самолетът се разцепи.
Забих се в океана, в гърлото ми се стичаше морска вода. Бях напълно дезориентирана, но спасителната жилетка ме издигна бавно нагоре. Главата ми проби повърхността и аз се закашлях неконтролируемо, опитвайки се да поема въздух и да изкарам водата.
Ти Джей! О, Боже, къде е Ти Джей!
Представих си го в капана на седалката му, неспособен да разкопчае предпазния колан, и претърсих с поглед водата обезумяла, като присвивах очи срещу слънцето и го виках по име. Тъкмо си мислех, че сигурно се е удавил, и той се показа на повърхността, като се давеше и плюеше.
Заплувах към него, в устата си усетих вкус на кръв, главата ми пулсираше толкова силно, че мислех, че ще експлодира. Стигнах до Ти Джей, хванах ръката му и се опитах да му кажа колко съм щастлива, че е направил това, но думите ми не се получиха правилно и аз потъвах, излизах и влизах отново в някаква странна мъгла.
Ти Джей ми извика да се събудя. Спомням си високи вълни и как поглъщам все повече и повече вода, след това не помня нищо.
ВТОРА ГЛАВА
Ти Джей