По-късно седнахме до огъня да хапнем риба, но едва държахме очите си отворени. Слава Богу, спасителната лодка продължаваше да не изпуска въздух, така че когато слънцето залезе аз и Ти Джей влязохме да спим. Унесох се мигновено, отпуснала глава на леко влажната възглавница.
* * *
Аз плувах в лагуната. Ти Джей се занимаваше с повторното изграждане на къщата, но обеща да се присъедини към мен веднага щом закове още няколко дъски.
Желанието му да направи отново покрив над главите ни го изяждаше и за шестте седмици след бурята той беше постигнал забележителен прогрес. Беше завършил скелето и преместил фокуса си съм вдигането на стените. Тъй като веднъж вече го беше правил, сега темпото му беше по-бързо, и сигурно щеше да работи цял ден, ако не го бях убедила да си почине.
Бях влязла във водата, когато той се появи на плажа. Внезапно се затича, като ми махаше и викаше да изляза. Не можах да разбера защо е толкова разстроен, така че се обърнах.
Забелязах перката секунди преди да изчезне под повърхността. От размера и формата разбрах, че не е делфин.
Ти Джей влезе във водата, викайки:
- Плувай, Ана, плувай!
Страхувайки се да погледна през рамо, аз заплувах колкото се може по-бързо. Още не можех да докосна океанското дъно, но Ти Джей стигна до мен, хвана ме за ръката и ме издърпа към по-плиткото. Стъпих на крака и затичахме.
Цялата треперех. Ти Джей ме хвана за раменете.
- Спокойно, добре си.
- Според теб от колко време плува в нашата лагуна? - попитах аз.
Ти Джей сканира с поглед тюркоазената вода.
- Не знам.
- Какъв вид беше?
- Рифова, може би?
- Не бива да ходиш за риба, Ти Джей. - Той често стоеше до кръста във водата, тъй като кордата ни не беше много дълга.
- Ще изляза, ако видя перката.
- Освен ако не я видиш.
Прекарахме следващите няколко дни покрай брега, гледайки за акулата. Повърхността на лагуната оставаше равна и водата беше спокойна и неподвижна. Делфините дойдоха, но аз не исках да влизам. Къпахме се последователно, но решихме да стоим в плиткото, колкото да се изплакнем.
Мина цяла седмица, без никой от нас да забележи следи от хищника. Решихме, че се е махнала завинаги, че появата й тук е била аномалия, като тази на медузата.
Ти Джей започна да излиза на риболов отново.
Няколко дни по-късно седях край брега и бръснех краката си. Ти Джей се приближи с рибата, която беше уловил, гледайки как движа бавно бръснача нагоре по крака си, как се порязвам по коляното и потича кръв. Той примига.
- Острието е тъпо - обясних аз.
Той седна до мен.
- Не бива да доближаваш водата точно сега, Ана. - Така разбрах, че акулата се е върнала.
Той ми каза, че тъкмо бил извадил последната риба, когато я забелязал.
- Плуваше напред-назад, успоредно на брега и само върхът на перката й стърчеше над водата. Изглеждаше сякаш е излязла на лов.
- Повече не ходи за риба, Ти Джей. Моля те.
Имаше дни, в които едва сдъвквах рибата, която беше основната ни храна. Проверявахме брега всеки ден за раци, надявайки се на малко разнообразие, но почти никога не намирахме, и никой от нас не разбираше защо. Хлебното дърво и кокосовите орехи ни поддържаха, но осъзнах колко гладни щяхме да бъдем, докато акулата се спотайваше в лагуната.
Минаха още две седмици, без да я видим. Аз още не смеех да се приближа до водата, освен за да се изкъпя, като влизах само до коленете. Стомасите ни къркореха непрекъснато. Ти Джей искаше да отиде за риба, но аз го помолих да не го прави.
Представях си как акулата търпеливо чака някой от нас да се осмели да влезе по-навътре. Ти Джей смяташе, че се е махнала, решила е най-после, че в лагуната няма нищо от това, което иска. Противоречивите ни теории създаваха не едно разногласие помежду ни.
Отдавна бях изоставила идеята, че превъзхождам по някакъв начин Ти Джей. Може да бях по-голяма и да имах по-богат жизнен опит, но на острова това нямаше значение. Приемахме всеки ден както дойде, като се занимавахме и решавахме проблемите заедно. Но да се навираш в естествения хабитат на животно, което може да те изяде, ми изглеждаше като проява на глупост, което и казах на Ти Джей; ето защо когато го видях да лови риба два дни по-късно, нагазил до кръста във водата, избухнах.
Размахах ръце напред-назад, за да привлека вниманието му, скачайки по пясъка.
- Излез веднага!
Той излезе от океана без да бърза, и се приближи до мен:
- Какво ти става?
- А ти какво си мислиш, че правиш?
- Ловя риба. Гладен съм, както и ти.
- Няма да умреш от глад, Ти Джей, освен това не си недосегаем! - Блъсках го силно в гърдите след всяка дума, и той хвана ръката ми да ме спре.