- От рифа?
- Не, от плажа. Ако сме на сушата, може наистина да имаме шанс. Ще трябва да докараме акулата в плитката вода - каза той.
- Ами, това е възможно. Бях изненадана колко близо до брега дойде миналия път.
Ти Джей кимна. Никой от нас не спомена, че акулата беше напълно способна да плува в дълбока до кръста вода.
Ти Джей заби до половината три гвоздея отстрани на къщата и след това използва обратния край на чука, подобен на клещи, за да ги огъне, преди да ги извади. Завърза отделните върви на въжето около главата на всеки гвоздей, правейки по този начин тризъба кука.
- Не знам обаче какво да използвам за стръв - изсумтя той.
- Искаш да се опиташ да хванеш акулата днес?
- Искам си лагуната обратно, Ана. - Изразът в очите му беше решителен и аз разбрах, че никакъв разговор няма да го разубеди.
- Знам от какво имаме нужда. - Не можех да повярвам, че се каня да съдействам на този безумен план.
- От какво?
- От пиле. Ако го сложим на куката живо, то ще започне да се мята и ще привлече акулата.
Той ме потупа по гърба.
- Радвам се да видя, че си на борда.
- С неохота. - Но се съгласих с Ти Джей, че трябва да опитаме. Въпреки акулата, медузата и другите опасности, за които дори не знаехме, лагуната беше наша и можех да разбера защо Ти Джей иска да се бори за нея. Надявах се само да не платим за това с живота си.
Бяхме хванали и изяли още две пилета след онова, което бяхме намерили на първата ни Коледа тук. Мислехме, че трябва да е останало поне още едно или две, ако бяхме късметлии. Не бяхме чули, нито виждали такова, обаче, от доста време. Сякаш знаеха, че ги набелязваме едно по едно.
Претърсихме острова и почти се отказахме, когато чухме плясък на крила. Отне ни още половин час да го хванем. Аз гледах настрани, докато Ти Джей го слагаше на куката.
Той нагази в дълбоката до гърди вода, хвърли пилето колкото може по-далече и го измъкна обратно, разхлабвайки въжето, така че да може да усети всяка промяна в напрежението.
Пилето запляска с крила на повърхността, опитвайки се да избяга. Ние гледахме ужасени как акулата се спуска от водата и го поглъща наведнъж. Ти Джей дръпна въжето с всички сили, така че да може да засече куката.
- Май проработи, Ана! Усещам как тегли!
Той направи няколко стъпки назад и заби пети, стиснал въжето с две ръце.
Внезапно въжето рязко дръпна и Ти Джей полетя напред, приземявайки се по лице, докато акулата отплуваше в обратната посока. Аз се хвърлих върху гърба му, забивайки нокти в пясъка и чупейки два от тях. Акулата ни влачеше, сякаш изобщо не тежахме. Когато успяхме да стъпим на крака и да се изправим, бяхме до колене във водата.
- Мини зад мен - нареди Ти Джей и уви въжето два пъти около бицепса си. Аз хванах края му. Направихме няколко крачки назад и се задържахме на място. Акулата се хвърляше напред-назад, опитвайки се едновременно да изяде пилето и да се измъкне от нашата кука.
Тя отново ни повлече напред. Ти Джей дръпна въжето назад с всички сили, бицепсите му се издуха. Пот се стичаше по лицето ми, докато продължавахме нашата борба във водата, която вече стигаше до бедрата ни.
Ръцете ми горяха и колкото повече време минаваше, толкова по-сигурна ставах, че с Ти Джей никога няма да можем да я измъкнем на сушата. Помислих си, че единствената причина, поради която все още се държим на място, е че акулата ни позволява. Нужни бяха трима яки мъжаги, за да имат някакъв шанс за успех, и беше време да се откажем.
- Пусни въжето, Ти Джей. Трябва да излизаме вече.
Той не възрази, но въжето беше увито толкова стегнато около ръката му, че не можа да го развие. Той се бореше да се освободи, докато акулата го дърпаше в дълбокото, и водата стигна до над главата му, когато въжето внезапно се отпусна. Облекчена, си помислих, че се е скъсало, но тогава осъзнах, че акулата плува към нас.
- Излез от водата, Ана!
Вцепенена гледах как Ти Джей като обезумял развива ръката си от въжето. Перката се плъзна под повърхността и аз разбрах, че той няма да може да стигне до брега навреме.
Изпищях. Но в този момент с ъгълчето на окото си забелязах още перки, които се движеха толкова бързо, че очертанията им не се виждаха. Делфините бяха пристигнали, два-три от тях плуваха близо един до друг в група.
Излязох от водата и ги загледах как наобиколиха Ти Джей, предпазвайки го, докато той плуваше към брега. Когато се отпусна до мен на пясъка, обвих ръце около него, треперейки.
Към първите делфини се присъединиха още четири и сега бяха най-малко седем. Те нападнаха акулата, като я биеха с муцуни и я избутваха в плитката вода.
Ти Джей забеляза края на въжето, носещо се покрай стадото делфини. Нагази във водата и бързо го хвана. Задърпахме с все сили и с помощта на делфините акулата се озова на плажа, тресейки глава назад-напред; от устата й стърчаха няколко пера от пилето.