Ти Джей ме сграбчи в силна прегръдка. Аз обвих крака около кръста му и двамата нададохме радостни писъци.
Делфините плуваха напред-назад възбудено. С Ти Джей изтичахме във водата и въпреки че прегръщането на делфини не е лесна работа, го направихме. Те изчезнаха няколко минути по-късно. С Ти Джей излязохме на брега и застанахме до акулата, която лежеше неподвижно на пясъка.
- Не знам какво щеше да се случи, ако делфините не се бяха появили - казах аз.
- Щяхме да си изпатим със сигурност.
- Никога не съм била по-изплашена през живота си. Помислих, че ще те изяде.
Ти Джей ме прегърна, облягайки брадичка на върха на главата ми.
- Но не ме изяде.
- Обаче сега ние ще я изядем, нали? - злорадо потрих ръце аз.
- О, да, по дяволите! - ухили се той широко.
Наряза я с триона на парчета и това бе най-отвратителното нещо, което бях виждала. Аз я превърнах в пържоли с ножа. Трионът и ножът не бяха идеалните инструменти за филетиране на акула и кръвта ни обля целите, просмуквайки се в жълтия ми бански костюм и неговите шорти. Миризмата ме съкрушаваше, остра металическа атака всеки път, щом вдишвах. Трябваше да изгорим трупа някъде, но решихме да мислим за това по-късно.
Огледах нашата работа. Имахме повече стекове от акула, отколкото можехме да изядем, и трябваше да изхвърлим повечето от тях, но вечерята щеше да бъде истинско пиршество.
По гърдите на Ти Джей се стичаха кървави струи.
- Искаш ли да отидеш да се изчистиш първа? - попита той, след като се върнахме обратно в къщата.
- Не, ти иди. Аз ще направя пюре от хлебен плод. Ще дойда след малко. - Бяха минали дни, откакто се бях чувствала наистина чиста. Чаках с нетърпение да използвам сапун и да си взема дълга баня в повече от една кофа вода.
Той отиде в къщата и излезе, носейки дрехите си, сапуна и шампоана.
- Само остави шортите си тук. Ще се опитам да ги изпера по-късно.
- Добре - отвърна той през рамо.
Направих пюрето. Бях изобретила рецептата през един дълъг, скучен ден, като настъргах кокосов орех на един камък, а след това го изстисках през една тениска, за да получа кокосово мляко. Изпекох хлебния плод и след това също го настъргах, добавяйки кокосовото мляко и стопляйки го близо до огъня в празна кокосова черупка. Ти Джей го хареса.
Забодох парчетата акула на клечки, така че да можем да я печем над огъня.
- Твой ред е - каза Ти Джей, когато се върна, миришейки много по-добре от мен. - Ще започна да готвя, докато те няма. Можем да се нахраним веднага щом дойдеш.
- Окей. - Посочих към Ти Джей. - И си дръж ръцете далече от това пюре!
Влязох в къщата и отворих куфара да си потърся дрехи. Нещо синьо привлече погледа ми.
Защо не?
Имах напълно основателна причина да я облека. Вечерята беше винаги специална, когато ти си я убил, вместо обратното.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Ти Джей
Разстлах одеялото близо до огъня и проверих акулата, за да се уверя, че не изгаря. Не че беше от значение, защото имахме много, но стомахът ми къркореше и нямах търпение да стане готова, за да ядем.
Ана се приближи, облечена в синята рокля, мократа й коса беше сресана назад. Тя миришеше на ванилия. Усмихнах се и вдигнах вежди, когато седна до мен, и тя се изчерви.
- Изглеждаш много хубава - казах аз.
- Благодаря. Помислих си, че трябва да се облека. Тъй като празнуваме.
Ядохме до пръсване. Текстурата на стековете ми напомняше на говеждо и миризмата беше по-силна, отколкото на малките риби, които обикновено ядяхме.
- Искаш ли още хлебен плод? - попитах аз. Вместо да ми отговори, тя се оригна. - Ана, шокиран съм! - подразних я. - Никога не съм те чувал да се оригваш.
- Това е, защото съм дама! И никога нямам достатъчно храна в стомаха, която ме кара да се оригвам. - Тя се засмя. - Ох. Чувствам се наистина добре.
- Искаш ли още? Почти свърши.
- Разбира се - засмя се тя. - Сега имам място.
Аз вече бях загребал от пюрето с пръсти. Без да мисля, й го подадох. Тя спря да се смее и ме погледна, сякаш не беше съвсем сигурна какво имам предвид. Аз почаках, тя се наведе към мен и отвори уста. Пъхнах пръсти вътре, питайки се дали очите ми са се разширили, както нейните. Когато изсмука пюрето, дишането ми стана неравно.
- Още?
Тя кимна едва доловимо и дишането й също не прозвуча равно. Гребнах още малко от пюрето и този път, когато сложих пръсти в устата й, тя сложи ръка на кръста ми.