Изчаках я да преглътне и тогава напълно изгубих самообладание.
Взех лицето й в ръце и я целунах силно. Тя отвори уста и плъзнах език вътре. Можех да я целувам с дни и ако ми кажеше да спра, не бях сигурен, че ще съм способен да го направя.
Но тя не ми каза да спра. Обви ръце около шията ми, притисна се срещу мен и ме целуна също силно. Придърпах я върху скута си, тя ме обязди и простенах в устата й, когато тя седна върху ерекцията ми и роклята й се вдигна до кръста.
Целуваше ме по врата, ближеше го и смучеше по пътя надолу към рамото ми. Беше невероятно. Издърпах роклята й над главата и я повдигнах от мен, полагайки я по гръб. Пъхнах пръсти под ластика на гащичките й, а тя вдигна хълбоци, така че да мога да ги събуя. Зацелувах я неистово, ръцете ми шареха, защото не можех да реша къде искам най-много да я докосна.
- Успокой се, Ти Джей - каза тя.
- Не мога.
Тя се пресегна между нас и дръпна шортите ми. Аз ги събух и в мига, в който останах гол, тя обви ръце около мен. Оргазмът дойде двайсет секунди по-късно, бях изненадан, че отне толкова много.
Когато главата ми се проясни, я целунах и прокарах ръце по всеки милиметър от тялото й, този път бавно. Докосвах я на места, на които никога не съм си мислил, че ще мога, и съдейки по звуците, които тя издаваше, предположих, че сигурно й е много приятно.
Когато се възбудих отново, което стана много скоро, я дръпнах върху себе си. Да съм в нея бе нещо, което никога не бях изпитвал преди. Ема беше нервна и напрегната, и се притеснявах да не я нараня, но Ана изглеждаше отпусната, като човек, който знае какво прави. Тя седна изправена, с ръце върху корема ми, и започна да се движи в свой собствен ритъм. Гледката беше възхитителна. Гледах я как затвори очи и изви гръбнака си, и няколко минути по-късно, когато изражението й се промени и тя извика, хванах хълбоците й и изпитах най-силното освобождение, което ми се беше случвало.
След това я прегърнах и прошепнах:
- Това просто нещо еднократно ли е... аз и ти...?
- Не.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Ана
Отидохме в къщата, когато падна мрак и комарите се спуснаха. Ти Джей легна до мен и ме зави с одеялото. Той обви голото си тяло около моето и заспа секунди по-късно.
Аз бях напълно будна.
Откакто той ме целуна, не бях спирала да мисля за това. Наистина, ние бяхме двама пълнолетни възрастни, но както и да го превъртах в главата си, знаех че ако някога се махнем от острова и хората разберат какво се е случило, ще има последици за моите действия. Докато лежах там в тъмното с Ти Джей, който ме беше прегърнал, оправдавах това, което сме извършили, и ми беше хубаво. Мислех си, че ако някой заслужаваше това, то бяхме ние. Каквото и да сме правили, си беше наша работа.
Или поне така си казвах.
* * *
Клекнах на едно коляно, носех бейзболната шапка на Ти Джей, косата ми беше отметната назад, за да не ми влиза в очите. Пред мен на земята лежаха извитата клечка, която Ти Джей използваше, за да пали огън, две малки парчета дърво и сухо гнездо от кокосови люспи и трева.
Седмица, след като бяхме убили акулата, Ти Джей обърна внимание, че има едно нещо, което не знам как се прави. Винаги той палеше огъня и искаше да бъде сигурен, че и аз мога. Беше ме учил и бях започнала да схващам, въпреки че не бях успяла да произведа засега нищо, освен много пушек, и да се изпотя.
- Готова ли си? - попита той.
- Да.
- Добре, давай тогава.
Взех една клечка, прокарах я през примката на връзката за обувки, и използвах дъгата да я завъртя. След десет минути имах дим.
- Продължавай - окуражи ме той. - Доближаваш се. Трябва да въртиш клечката колкото се може по-бързо.
Завъртях я по-бързо и двайсет минути по-късно с болящи ръце и стичаща се по лицето ми пот, забелязах въгленче. Измъкнах го, наместих го в запалимото гнездо до мен. Взех гнездото, вдигнах го пред лицето си и започнах леко да духам.
То се разгоря в пламъци и аз го пуснах.
- О, Боже!
Ти Джей вдигна длан нагоре:
- Ти успя!
- Да. Колко време, според теб, отне?
- Не прекалено много. Не ме интересува колко бързо можеш да го запалиш. Само искам да знам, че можеш. - Той свали шапката от главата ми и ме целуна. - Браво!
- Благодаря.
Постижението беше горчиво-сладко, защото макар да можех сама да паля огън, единствената причина, поради която би ми се наложило да го правя, щеше да е ако нещо се случи на Ти Джей.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Ти Джей
Тъкмо обядвахме, когато пилето изскочи от гората.
- Ана, погледни зад себе си.
Тя се обърна.
- Какво има?
Загледахме как пилето се приближава. То кълвеше по земята, без изобщо да бърза.