- Значи все пак е имало още - казах аз.
- Да, глупачето - изтъкна Ана. - Макар че това е последното останало, значи е направило нещо умно.
То отиде до Ана и тя каза:
- О, здрасти. Не знаеш ли какво направихме с другите като теб?
То наклони глава, сякаш се опитваше да разбере какво му говори. Устата ми се изпълни със слюнка. Помислих си за вечерята, която бихме имали с Ана. Но тогава тя каза: - Нека да не го убиваме, Ти Джей. Да видим дали снася яйца.
Направих малък курник. Ана вдигна пилето и го сложи вътре. То седна и ни погледна, сякаш беше щастливо от новата си къща. Ана наля вода в една празна кокосова черупка.
- Какво ядат пилетата? - попита тя.
- Не знам. Ти си учителката. Ти ми кажи.
- Аз преподавам английски. Във важен метрополитен град.
Това ме разби.
- Ами, добре, не знам какво ядат. - Наведох се към курника и казах: - По-добре се постарай да снесеш яйца, защото точно сега си само още едно гърло за изхранване, и ако не харесваш кокосови орехи, хлебни плодове и риба, няма да ти хареса тук.
Мога да се закълна, че пилето кимна с глава.
То снесе яйце на следващия ден. Ана го счупи в една празна кокосова черупка и го разбърка с пръсти. Сложи кокосовата черупка до пламъците и зачака яйцето да се сготви. Когато изглеждаше готово, двамата си го разделихме.
- Фантастично е! - възкликна Ана.
- Така е. - Аз приключих моя дял на две хапки. - Не съм ял бъркани яйца толкова отдавна. Едва си спомнях вкуса им.
Пилето снесе още едно яйце два дни по-късно.
- Това беше страхотна идея от твоя страна, Ана.
- Пилето сигурно също мисли така - каза тя.
- Кръстила си пилето „Пилето“?
Тя изглеждаше смутена.
- Когато решихме да не го убиваме, се привързах към него.
- Няма проблем - казах. - Нещо ми подсказва, че Пилето също те харесва.
* * *
С Ана се спуснахме надолу към водата, за да се изкъпем. Когато стигнахме до брега, аз пуснах шортите си и нагазих, обръщайки се да я видя как се съблича.
Тя не бързаше, първо съблече потника, след това бавно свали шортите и бельото си.
Иска ми се да прави това под звуците на музика.
Тя се присъедини към мен във водата и аз измих косата й.
- От шампоана остана обезпокоително малко - каза тя, потапяйки се, за да отмие пяната.
- Колко имаме?
- Не знам. Може би достатъчно за още няколко месеца. Резервите от сапун също не са големи.
Разменихме ролите си и сега тя изми моята коса. Насапунисах ръце и я натърках по цялото тяло, после тя направи същото с мен. След като се отмихме, излязохме и седнахме на пясъка и оставихме бриза да изсуши кожите ни. Ана се настани пред мен и се облегна на гърдите ми, отпускайки се, когато слънцето слезе ниско на хоризонта.
- Гледах те веднъж как се къпеш - признах аз. - Бях излязъл за дърва и не внимавах. Ти вървеше към океана гола и аз се скрих зад едно дърво и те наблюдавах. Знам, че не биваше. Ти ми вярваше, а аз въпреки това го направих.
- След това гледал ли си ме?
- Не. Исках, много пъти, но не съм те гледал. - Поех си дълбоко въздух и го издишах. - Ядосана ли си?
- Не. Винаги съм се чудила дали би се опитал да ме гледаш. Аз... ъ-ъ-ъ...
- Да. - Станах и я хванах за ръката. Върнахме се в къщата и легнахме в спасителната лодка, а след това тя ми каза, че съм много по-добър от бебешкото олио и ръката й.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Ана
Седях на брега и лакирах ноктите на краката си в розово. Беше глупаво като се имат предвид обстоятелствата, но имах лака в куфара си, а определено имах и времето, така че ги лакирах.
Ти Джей се приближи.
- Хубави нокти.
- Благодаря - отвърнах аз, започвайки следващия. - Някога споменавала ли съм ти за Луси, моята маникюристка?
Той се засмя.
- Дори не знам какво е това.
- Момичето, което прави ноктите ми.
- Не. Не си ми казвала за нея.
- Ходех при Луси всяка събота.
Ти Джей вдигна вежди.
- Да. Може би съм се поддържала малко повече в Чикаго, отколкото тук. Както и да е, английският не беше първи език на Луси - така и не разбрах кой е, - а само това, че не го говори. Но това не попречи на онези дълги разговори, въпреки че никоя от нас не разбираше какво говори другата.
- Ти какво говореше?
- Не знам, обикновени неща. Тя знаеше, че преподавам в училище и че имам гадже, което се казва Джон. Научих, че тя има тринайсетгодишна дъщеря, и че обича да гледа риалитита по телевизията. Беше толкова мила. Казваше ми „скъпа“ и винаги ме прегръщаше за „здравей“ и „довиждане“. При всяко отиване ме питаше кога ще се оженим с Джон.
Веднъж дълго време не можехме да се свържем и аз й обещах, че тя може да направи маникюрите на моите шаферки.