Завъртях капачката на шишенцето с лак и огледах ноктите си. Не беше най-безупречната работа.
- Луси щеше да припадне, ако сега видеше ноктите ми! - Вдигнах очи към Ти Джей. Той имаше странно изражение на лицето, което не можех да разчета. - Какво не е наред?
- Нищо.
- Сигурен ли си?
- Да. Отивам да ловя риба. Ти по-добре остави лака да изсъхне.
- Добре.
Той изглеждаше както винаги, когато се върна с риба, така че каквото и да го бе измъчвало, вече го нямаше.
* * *
- Защо не си гола през цялото време? - попита Ти Джей. - Защо изобщо си даваш труд да се обличаш?
- Сега съм гола.
- Знам. Точно това ме наведе на мисълта.
Ти Джей и аз стояхме близо до брега, опитвахме се да изперем мръсните си дрехи, включително онези, които носехме.
- Това още ли мирише? - попита Ти Джей, като ми подаде една тениска да подуша.
- Ъ-ъ-ъ... може би малко. - Беше трудно да изчистим всичко, като се има предвид, че бяхме свършили праха за пране преди година. Сега размахвахме дрехите напред-назад във водата, и приемахме, че са готови.
- Ако бяхме голи през цялото време, нямаше да има нужда от пране, Ана - каза той с широка усмивка на лицето. Излязохме от водата и преметнахме дрехите на въжето, което бяхме вързали между две дървета.
- Ако бях гола през цялото време, след известен период нямаше да ти прави впечатление.
Той изсумтя.
- О, щеше, и още как!
- Така си мислиш сега, но с времето ще свикнеш.
Той ме погледна, сякаш бях луда. Когато се върнахме в къщата, се излегна на одеялото.
Аз не се облякох, защото всичко, което имахме, беше мокро. Легнах от моята страна, с лице към него, подпряна на лакът.
- О, каква хубава поза - каза той. - Харесва ми.
- То е като да ядеш любимата си храна през цялото време - казах аз. - В началото е страхотно, но след време не искаш повече. Не ти е толкова вкусно.
- Ана. Ти винаги ще ми бъдеш вкусна. - Той се наведе и ме целуна по шията.
- Но накрая ще ти омръзне - настоях аз.
- Никога. - Целувките му бяха слезли по-ниско.
- Може да се случи - казах аз, но тогава и аз не го вярвах.
- Никога - повтори той и се смъкна още по-надолу, спирайки да ми отговаря, тъй като е почти невъзможно да говориш, когато правиш това, което той правеше.
* * *
Пилето дойде и се настани в скута ми.
Ти Джей се засмя, пресегна се и разроши перата му. - Направо ме разбива, когато прави това - каза той. Не беше нужно вече да държим Пилето в курника.
Аз го пуснах веднъж навън и забравих да го прибера, а то се въртеше наоколо и не се опитваше да избяга.
- Знам, че е странно. Но то наистина ме харесва по някаква причина. - Потупах нежно Пилето по главата.
- Защото се грижиш за него.
- Обичам животните. Винаги съм искала куче, но Джон беше алергичен.
- Може би ще си вземеш, когато се приберем у дома? - каза Ти Джей.
- Голдън ретрийвър.
- Тази порода ли харесваш?
- Да. Такова, което е пораснало и вече никой не го иска. От приют. Ще си купя собствен апартамент, ще го осиновя и ще го отведа вкъщи.
- Мислила си за това.
- Имах време да мисля за много неща, Ти Джей.
Няколко нощи по-късно, когато бяхме в леглото, Ти Джей изпъшка и рухна върху мен, дишайки тежко.
- Уау... - измърках аз, усещайки как тялото му се отпуска.
Той ме целуна по врата и прошепна:
- Хубаво ли беше?
- Да. Къде си научил това?
Той се засмя, все още се опитваше да си поеме дъх.
- Имам отлична учителка. Тя ми позволява да се упражнявам непрекъснато, докато го направя както трябва.
Той се претърколи от мен, придърпвайки ме към себе си, така че да отпусна глава върху гърдите му. Сгуших се, доволна и сънена. Той ме разтърка по гърба.
Минавах двайсет и шест, двайсет и седем, когато разбрах какво искам в леглото. Когато се опитвах да кажа на Джон, той не изглеждаше настроен да приема указания. Ти Джей обаче не се срамуваше да пита какво ми харесва, така че реших да не се срамувам да му казвам, което се оказа страхотно.
Въздъхнах.
- Ти ще направиш някоя жена много щастлива един ден, Ти Джей.
Тялото му се напрегна и той спря да разтрива гърба ми.
- Аз искам да направя щастлива само теб, Ана. - Начинът, по който го каза, и отказа, който долових в гласа му, ме накараха да искам да си върна думите назад.
- О, ти го правиш, Ти Джей - казах аз бързо. - Правиш го.
На следващия ден той не говори много. Влязох във водата, докато той ловеше риба и застанах до него.
- Съжалявам. Нараних чувствата ти, а това е последното нещо, което исках да направя.
Той не откъсна очи от въдицата.
- Знам, че това между нас никога не би се случило в Чикаго, но моля те, не ми говори за сбогуване, докато още сме тук.