Сложих ръка върху неговата.
- Когато казах, че ще направиш друга жена щастлива, то не е защото аз ще съм тази, която ще се сбогува с теб, Ти Джей. Ти ще го направиш.
Той се обърна към мен, изглеждаше объркан.
- Защо трябва да се сбогувам с теб?
- Защото съм с тринайсет години по-голяма от теб. Това тук може да е нашият свят, но той не е реалният. Пред теб има още много неща, които не си изпитал. Няма да искаш да си вързан за някоя.
- Ти не знаеш какво искам аз, Ана. Освен това вече не мисля за бъдещето и не го правя, откакто онзи самолет не се върна. Единственото, което знам, е че ти ме правиш щастлив и искам да съм с теб. Не можеш ли и ти да бъдеш с мен?
- Да - прошепнах аз. - Мога.
Исках да му кажа, че никога няма да направя нещо, което да го нарани отново. Но се страхувах, че това е обещание, което може да не сдържа.
* * *
Ти Джей навърши деветнайсет през септември.
- Честит рожден ден - поздравих го аз. - Направих ти пюре от хлебен плод. - Подадох му купата и се наведох да го целуна. Той ме сложи на скута си и настоя да си го поделим.
- Защо никога не празнуваме твоя рожден ден? - Той ме погледна смутено и попита: - Кога е той, всъщност?
- На 22 май. Предполагам, че просто не съм по рождените дни.
Обичах да празнувам рождения си ден, докато веднъж Джон не го съсипа. Когато навърших двайсет и седем, бях убедена, че той ще ми предложи, защото беше направил резервация, каза ми да се облека официално и покани приятели да се присъединят към нас за по питие преди вечерята. Представях си го как пада на коляно с пръстен в ръка и едва сдържах вълнението си, когато таксито ни остави пред ресторанта. Влязохме вътре, всички вече бяха там, почти като за парти-изненада. Когато шампанското дойде, Джон извади една кутийка „Тифани“ от сакото си, в която имаше чифт диамантени обици. Запазих усмивката върху лицето си през останалата част от вечерта, но Стефани ме дръпна в тоалетната по-късно и ме прегърна. След този случай се опитах да понижа очакванията си, което се оказа умен ход, защото на следващите три рождени дни той дори не ми подари бижу.
- Искам да празнуваме следващия ти рожден ден, Ана.
- Окей.
* * *
Дъждовният сезон свърши през ноември. Денят на благодарността дойде и си замина като всеки друг ден, но на Коледа Ти Джей намери огромен рак близо до брега. Устата ми се изпълни със слюнка, когато той го цапардоса и започна да го бута към огъня, една гигантска щипка, стискаща края на пръчката му, а другата, щракаща към него през целия път. Той го пусна в пламъците и скоро се натъпкахме, като чупехме краката с клещи и вадехме с пръсти месото.
- Това ми напомня за първата ни Коледа, когато хванахме пилето и празнувахме с нещо друго, освен с риба - каза Ти Джей.
- Имам чувството, че е било много отдавна. - Преглътнах сълзите.
- Добре ли си?
- Да. Просто се надявах, че можем да си бъдем вкъщи тази Коледа.
Ти Джей ме прегърна.
- Може би следващата, Ана.
* * *
Един февруарски ден се събудих от сън и видях на одеялото до мен да лежи букет цветя, набран от пръснатите из острова храсти; стеблата им бяха привързани с тънко въженце.
Открих Ти Джей долу на брега.
- Някой май проверява календара.
Той се усмихна.
- Не исках да пропусна Свети Валентин.
Целунах го.
- Толкова си мил към мен.
Като ме придърпа плътно към себе си, той произнесе:
- Не е никак трудно, Ана.
Вгледах се в очите му и той започна да се полюлява. Прегърнах го през врата и затанцувахме, движейки се в кръг; пясъкът беше мек и топъл под краката ни.
- Нямаш нужда от музика, нали?
- Не - каза Ти Джей. - Но наистина имам нужда от теб.
Няколко дни по-късно се разхождахме по брега по залез слънце.
- Липсват ми мама и татко. Напоследък си мислих много за тях. За сестра ми и зет ми също. И за Джо и Клоуи. Надявам се, че един ден ще се запознаеш с тях, Ти Джей. Те ще те харесат.
- И аз се надявам.
В този момент вече знаех, че ако някога се спасим, Ти Джей ще бъде част от моя живот в Чикаго. В качеството на какъв, не знаех. Той бе пропуснал толкова много, че нямаше да е честно от моя страна да отнемам толкова от неговото време. Егоистичната част от мен, обаче, не можеше да се примири, че няма да заспива в прегръдките му или да бъде с него всеки ден. Нуждаех се от Ти Джей и мисълта да бъда далеч от него ме тормозеше повече, отколкото исках да призная.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Ти Джей
- Ана - прошепнах името й. - Будна ли си?
- Хм - изсумтя тя.
- Още ли обичаш онзи мъж? - Знаех името му, но не исках да го произнеса. Бях обвил ръце и крака около нея, гърдите ми се притискаха към гърба й. Тя се извърна, за да ме погледне.