- Джон? Не. Не го обичам вече. Не съм мислила за него от много отдавна. Защо?
- Чудех се. Няма значение, заспивай. - Целунах я по челото и я притиснах отново към гърдите си.
Но тя не заспа. Вместо това ме люби.
* * *
Ана навърши трийсет и три през май и празнувахме рождения й ден за първи път, откакто бяхме на острова. Валеше лек дъждец и ние лежахме един до друг в спасителната лодка, заслушани в спокойния ритъм на капките върху покрива на къщата.
- Не ти подарих нищо. Ти ми каза много отдавна, че молът на острова е гаден - казах аз.
Тя се усмихна.
- Малко е беден откъм стоки.
- Да. Така че ще трябва да се престорим. Ако си бяхме у дома, щях да те изведа на вечеря и тогава щях да ти дам подаръци. Но тъй като не сме у дома, само ще ти кажа всичките страхотни неща, които съм ти взел, става ли?
- Не трябваше - пошегува се тя.
- Ти заслужаваш. Добре, първият ти подарък са книги. Всички настоящи бестселъри.
Ана въздъхна.
- Липсва ми четенето.
- Знам.
Тя се сгуши по-близо.
- Страхотен си. Какво друго си ми взел?
- Ах, някой се радва на рождения си ден. Следващият ти подарък е музика.
- Да не си ми купил смесен диск? - попита тя.
Ухилих се и започнах да я гъделичкам.
- С всичките ти любими класически рок парчета.
Тя се сгърчи и се разкиска, претърколи се върху мен, като се опита да затисне ръцете ми под себе си, за да спра да я гъделичкам.
- Харесва ми - каза тя. - Книги и музика. Двете ми любими неща. Благодаря ти. - После ме целуна. - Това е най-хубавият рожден ден, който съм имала от дълго време насам.
- Радвам се, че ти хареса.
Измъкнах ръцете си изпод тялото й и прибрах косата зад ушите й.
- Обичам те, Ана.
Изненаданото изражение на лицето й ми каза, че не го е очаквала.
- Не се очакваше да се влюбиш - прошепна тя.
- Ами, влюбих се - казах аз и погледнах в очите й. - Влюбен съм в теб от месеци. Казвам ти го сега, защото мисля, че и ти ме обичаш, Ана. Само не си мисли, че си длъжна. Ще ми кажеш, когато си готова. Мога да чакам. - Притиснах уста към нейната и я целунах, и когато това свърши, й се усмихнах и казах: - Честит рожден ден!
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ана
Трябваше да се досетя, че се е влюбил. Всички признаци бяха налице и то от доста време. И едва след като той се разболя, аз съжалих, че не съм му казала, че е абсолютно прав.
Аз също го обичах.
Една седмица след рождения ми ден легнах до него и открих, че вече е заспал. Бях отишла до тоалетната и да напълня бутилката ни от водния колектор, и се забавих само няколко минути, а Ти Джей никога не заспиваше, без първо да ме люби.
Той продължаваше да спи и на следващата сутрин, когато станах; не се събуди и когато отидох да ловя риба и да събера кокосови орехи и хлебен плод.
Изпълзях в леглото. Очите му бяха отворени, но той изглеждаше изморен. Целунах го по гърдите.
- Добре ли се чувстваш? - попитах аз.
- Да, само съм уморен.
Целунах го по врата, както знаех, че обича, но изведнъж се дръпнах рязко.
- Хей, не спирай.
Сложих ръка на врата му.
- Ти Джей, тук има бучка.
Той вдигна ръка и опипа с пръсти.
- По всяка вероятност не е нищо.
- Ти обеща, че ще ми кажеш, ако забележиш нещо.
- Не знаех, че е там.
- Изглеждаш наистина уморен.
- Добре съм. - Той ме целуна и се опита да свали ризата ми.
Седнах на разстояние.
- Тогава какво е това с бучката?
- Не знам. - Той стана от леглото. - Не се тревожи, Ана.
След закуска неохотно ми позволи да опипам отново врата му. Притиснах леко пръсти под челюстта му, откривайки подути лимфни възли от двете страни. Дали се потеше през нощта? Не бях сигурна. Не изглеждаше отслабнал; щях да забележа, ако беше. Никой от нас не каза нищо за това какво може да означават подутините. Понеже изглеждаше изтощен, го изпратих да си легне отново. Отидох до лагуната, влязох във водата и плувах по гръб, взряна в безоблачното синьо небе.
Ракът се връща. Знам го, както и той.
Той се събуди за обяд, но след като ядохме, заспа отново и продължи да спи до вечерта. Отидох в къщата да го проверя. Когато се наведох да го целуна, кожата му опари устните ми.
- Ти Джей! - Той простена, когато сложих опакото на ръката си върху горещото му чело. - Връщам се веднага! Ще донеса тайленола.
Намерих аптечката и изтръсках две таблетки в дланта си. Помогнах му да ги преглътне с вода, но той повърна всичко върху себе си няколко минути по-късно.
Почистих го с една тениска и се опитах да го преместя към по-чистата част от одеялото. Той извика, когато го докоснах.