Хотелът не беше пострадал прекалено. Някой разчистваше отломките от тротоара, когато с Ана минахме през въртящата се врата. Гостите на хотела се бяха събрали в лобито, някои от тях стояха до купчини с багажи.
Всички впериха очи в нас. Ако да си без обувки и без риза се смяташе за нарушаване на правилата, аз в момента ги нарушавах. Улових отраженията ни в едно огледало, закачено на стената. Не изглеждахме прекрасно.
Последвах Ана към гишето на рецепцията, където една жена тракаше на компютърна клавиатура.
- За регистрация ли? - попита тя.
- Да. Една стая, моля - казах аз.
- Всичко е напълно заето - каза тя. - Но разполагаме с един апартамент. Желаете ли?
Усмихнах се:
- Идеално. Извинете, може ли да използвам телефона ви?
Тя обърна телефона си към мен и аз набрах номера вкъщи за таткова сметка.
- В хотела сме - побързах да го информирам.
- Вземете две стаи и минете всичко по сметката ми на телефона - каза татко.
- Имаме нужда само от една стая, татко.
Той млъкна за секунда.
- А! Добре.
Подадох телефона на жената и изчаках, докато баща ми й даде информацията за номера на кредитната си карта. Тя ми го върна обратно и спря да пише.
- Има ли сувенирен магазин в хотела? - попита татко.
- Да, виждам го оттук. - Магазинът за сувенири се намираше точно зад ъгъла на рецепцията. Оттук можех да кажа, че изглеждаше доста скъп.
- Купи каквото имаш нужда. Аз действам по измъкването ви оттам. Летището в Мале е пострадало, но ми казаха, че не се наложило да отменят прекалено много полети. За пътнически полет няма да стане, така че се опитвам да организирам чартърен. Майка ти иска да дойде и да ви вземе, но я убедих, че ще се прибереш вкъщи по-скоро, ако не трябва да я чакаш да дойде. Ще звънна в стаята ви веднага щом имам подробностите, но бъдете готови да тръгнете утре сутринта.
- Добре, татко. Ще бъдем.
- Дори не знам какво да кажа, Ти Джей. Майка ти и аз още сме в шок. Сестрите ти не са спрели да плачат, а телефонът прегря. Искаме само да ви върнем с Ана вкъщи. Вече говорих със Сара и ще й предам информацията, когато разполагам с нея.
Казахме си довиждане и аз върнах телефона на жената зад гишето.
С Ана влязохме в магазина за подаръци и се огледахме, несигурни откъде да започнем. Помещението беше разделено на две. От едната страна стойки с дрехи - всичко от сувенирни тениски до официално облекло - а от другата само храни. Бонбони, чипс, крекери и бисквити, подредени по рафтовете.
- О, Боже! - Ана тръгна към рафтовете като в транс.
Аз взех две торби за пазаруване от една купчина до входната врата и я последвах. Подадох й едната и се засмях, когато тя хвърли вътре два пакета: кисело-сладки бонбони “СуиТартс” и лютиво тамале2. Аз грабнах едни доритос и побързах да добавя три опаковки сушени наденички.
- Наистина ли? - попита тя и вдигна едната си вежда.
- О, да.
След като напълнихме цяла кошница с бърза боклучава храна, се насочихме към един рафт за тоалетни принадлежности.
- Сигурно има сапун и шампоан в стаята, но не искам да поемам риск - каза Ана, заграбвайки още, като добави четки и паста за зъби, дезодорант, лосион, самобръсначки, крем за бръснене, четка за коса и гребен.
След това избрахме тениска и шорти за мен. Ана размаха един пакет с боксерки, но аз поклатих глава и тя кимна, засмя се и ги хвърли в кошницата. Аз бръкнах в един кош, пълен с мъжки джапанки, и измъкнах едни черни.
На близка стойка бяха закачени рокли без ръкави и аз избрах една синя за Ана. Тя намери чифт сандали, които да подхождат към нея. Награби също бельо, шорти и тениски, и понесохме кошницата към касата.
Качихме се на асансьора до третия етаж. Аз пъхнах картата за отключване в процепа на вратата и когато влязохме в стаята, първото нещо, което забелязах, беше огромно легло, отрупано с възглавници. Голям телевизор с плосък екран висеше на стената срещу леглото, и маса за хранене и четири стола до бюро и мини хладилник. В хола имаше масичка за кафе, диван и две кресла, аранжирани пред друг телевизор. Климатикът издухваше студен въздух в стаята. Поднос с четири увити в пластмаса чаши стоеше на ниска масичка до вратата. Развих две, влязох в банята и ги напълних. Ана ме последва и й подадох едната. Тя я гледа няколко секунди, преди да я вдигне към устните си и да пие.
Огледахме останалата част от банята. Гигантски душ, заобиколен от стъклени стени, заемаше един ъгъл на помещението, мраморен плот с две мивки и кошничка със сапун и шампоан стоеше между душа и дълбока вана с джакузи. На закачалка на вратата висяха два бели халата.
- Ще звънна на Сара, за да взема телефонния номер на мама и татко. Помолих я да им каже да чакат на телефона. Колко часа след Чикаго сме?