- Единайсет, според мен. Когато говорих с татко, той каза, че там било осем вечерта.
Ана седна на леглото и взе купчина хартия и химикалка от нощното шкафче. След това набра номера на сестра си.
- Дава заето. Ще опитам на мобилния й. - Тя набра отново, изчака, след което затвори. - Продължава да звъни. - Ана се намръщи. - Защо никой не вдига?
- Защото вероятно се е обадила на всички, които те познават, и сега те й звънят. Телефонът й няма да спре през следващите няколко дена. Да влезем под душа. Можеш да опиташ пак, след като се изкъпем.
Стояхме под душа почти цял час, търкахме се и се смяхме. Ана не можеше да спре да се къпе, дори след като й казах, че определено е чиста.
- Никога няма да си вземам толкова дълга вана, докато съм жива. Заявявам официално, че минавам само на душ - каза Ана.
- Аз също.
Когато свършихме, се избърсахме и облякохме халатите. Ана изстиска паста за зъби върху двете четки и ми подаде едната. Застанахме пред мивките, четкахме, плакнахме се и плюхме. Тя остави четката си и каза:
- Целуни ме веднага, Ти Джей.
Вдигнах я и я сложих на плота, след това взех лицето й в ръце. Целувахме се дълго.
- Вкусът ти е невероятен - казах аз. - И миришеш прекрасно. Не че съм имал нещо против, когато не миришеше така.
- Така е по-добре, обаче - каза тя, опирайки чело в моето.
- Да.
Излязохме от банята и аз се изтегнах на леглото с менюто за рум сървис в едната ръка и дистанционното за телевизора в другата.
- Ана, погледни това! - Тя разкъсваше пакетчето с бонбони, но се тръшна до мен и надникна в менюто. Подаде ми опаковката с доритос, аз я отворих и изсипах една шепа в устата си. Никога сирене не ми се е услаждало толкова.
Беше трудно да решим какво да си поръчаме, защото искахме всичко. Най-после се ограничихме до стек и пържени картофи, спагети и кюфтенца, чеснови хлебчета и шоколадова торта.
- Гола си под този халат - казах аз.
- Няма да е за дълго.
Започнах да сърфирам по телевизионните канали. Навсякъде излъчваха новини от цунамито. Ана се върна в стаята с малка кофичка. Аз седнах.
- Това лед ли е? - попитах.
Тя пъхна едно кубче в устата си и каза:
- Да. - След това легна на леглото до мен и аз я загледах как го смуче. Тя седна и развърза халата ми. Разтвори го и прокара нежно ръка отстрани по тялото ми. Въпреки болката тялото ми реагира на докосването й мигновено.
- Имаш страшни синини тук - каза тя. - Какво се е случило?
- Във водата се натъкнах на един голям дънер.
- Явно не си се разбирал с него - изтъкна тя.
- Той ме удари.
Ана сложи още едно кубче лед в устата си и ме целуна по врата и гърдите.
- След колко време ще получим поръчката от рум сървиса?
- Не казаха.
Ана ме целуна по корема и продължи надолу. Усетих устата й върху себе си и рязко си поех дъх, защото никога не е била толкова студена преди. Затворих очи и сложих ръце на главата й.
Когато от рум сървиса почукаха на вратата малко по-късно, завързах халата си и отворих. Мъжът, който донесе храната, сложи всичко на масата, и веднага щом добавих бакшиш и подписах чека, подредихме всичко и вдигнахме капаците.
- Имаме сребърни прибори - обяви Ана. Вдигна една вилица и я гледа в продължение на няколко секунди, преди да набоде едно кюфтенце.
- И столове - допълних аз, като издърпах един и седнах до нея. Подадох й чесново хлебче и отрязах парче стек. Простенах от удоволствие, когато го сложих в устата си. Хранехме се един друг и отпивахме кока кола. Стомасите ни бързо се напълниха; не бяхме свикнали на толкова тежка храна, както и на толкова обилна. Ана грижливо уви всички остатъци и ги сложи в хладилника.
Излегнахме се след това на леглото, да оставим храната да се смели. Ана се заигра с един кичур от косата ми, отпусна глава на рамото ми и преплете крака в моите.
- Никога не съм била толкова доволна в живота си - каза тя.
Изключих звука на телевизора. Бяхме гледали отразяването на цунамито, докато ядяхме, потресени от огромните поражения. Индонезия изглежда беше засегната най-силно и броят на загиналите достигаше две хиляди.
- Чувствам се ужасно да го кажа, защото толкова много хора са умрели, но ако не беше цунамито, още щяхме да сме на онзи остров - каза Ана. - Не знам колко дълго щяхме да изтраем.
- И аз не знам. - Пресегнах се към нощното шкафче и включих радиочасовника, търсейки станциите, докато намерих една американска музикална станция. В момента се въртеше „Повече от чувство“ и аз се усмихнах.
Ана въздъхна.
- Обичам тази песен.
Тя се сгуши в мен и аз я притиснах силно.
- Осъзна ли го вече, Ти Джей? Че сме в безопасност и че скоро ще видим семействата си?