- Мамка му! - изруга Ти Джей.
Сега я втасахме.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Ти Джей
Събудих се преди Ана и поръчах яйца, палачинки, наденички, бекон, препечени филийки, настъргани пържени картофи, сок и кафе. Когато храната пристигна, целунах Ана и я събудих.
Тя отвори очи.
- Мирише ми на кафе.
Налях й една чаша. Тя отпи и въздъхна.
- О, хубаво е.
Закусвахме в леглото, след това Ана си взе душ. Аз останах до телефона, в случай, че баща ми се обади. Веднага щом тя свърши в банята, си разменихме местата. Не след дълго и аз бях готов. Когато излязох, тя ме погледна.
- Избръснал си се.
Потърка опакото на ръката си в кожата ми.
Аз се засмях.
- Каза ми, че ако някога се спасим от острова, трябва да го правя сам.
- Всъщност не го мислех наистина.
Телефонът звънна в 11 преди обяд. Баща ми беше уредил чартърен полет и каза, че трябва да бъдем на летището след един час.
- С изключение на кацането за зареждане с гориво, ще летите директно. Ще ви чакаме на „О’Хеър“.
- Татко, Ана се опитваше да се свърже със сестра си. Говорил ли си с нея?
- Говорих два пъти. Телефонът й беше зает, но нашият също, Ти Джей. Новините се разпространяват бързо. Летището направи специални приготовления и ни разрешиха да сме на гейта, когато кацнете, но медиите също ще са там. Ще направя, каквото мога, за да ги държа на разумна дистанция.
- Добре. А сега по-добре да тръгваме за летището.
- Обичам те, Ти Джей.
- И аз теб, татко.
Облякох тениската и шортите, които бяхме купили от сувенирния магазин. Ана облече синята рокля. Извадих визитната картичка за чартърния полет с хидроплана от джоба на шортите си и изхвърлихме мръсните си дрехи в боклука. Натъпкахме всичко останало в две найлонови торби, които намерихме в стаята.
След като се отписахме на регистрацията, взехме хотелския автобус до летището. Ана не я сдържаше. Аз се засмях и обвих ръце около нея.
- Напрегната си.
- Знам. Възбудена съм и пих много кафе.
Автобусът спря на една спирка пред летището и
с Ана се изправихме.
- Готова ли си да се махнеш оттук? - попитах аз.
- Напълно.
Екипажът - пилот, помощник-пилот и стюардеса - се развикаха радостно и запляскаха с ръце, когато с Ана наведохме глави и влязохме в салона на самолета. Те се ръкуваха с нас и ние им се представихме.
Огледах салона. Имаше седем седалки; пет единични, отделени от тясна пътека, и две свързани. Покрай стената стоеше тясна кушетка. Не можех да си представя какво е струвало това на баща ми.
- Що за самолет е това? - попитах аз.
- Лиър 55 - отвърна пилотът. - Среден по размер джет. Ще се наложи да спрем няколко пъти, за да заредим, но след осемнайсет часа трябва да сме в Чикаго.
С Ана сложихме двете найлонови торби в отделенията над главите ни и се настанихме в свързаните кожени седалки. Пред нас стоеше голяма маса.
Стюардесата дойде при нас веднага щом закопчахме предпазните си колани.
- Здравейте. Казвам се Сюзан. Какво искате за пиене? Имаме безалкохолни напитки, бира, вино, коктейли, бутилирана вода, сок и шампанско.
- Ти първо, Ана.
- Вода, шампанско и сок, моля.
- Бихте ли искали да ви направя мимоза? Имаме прясно изцеден портокалов сок.
Ана се усмихна на Сюзан.
- С удоволствие бих изпила една мимоза. Благодаря.
- Няма защо. Връщам се веднага.
Имахме нулева поносимост към алкохола и доста ни удари. Ана изпи две мимози, а аз четири бири. Тя не спираше да се киска, а аз не спирах да я целувам; бяхме също и много шумни, и Сюзан наистина се постара да се прави, че не забелязва. Тя ни донесе две големи чинии със сирене, крекери и плодове, вероятно надявайки се, че това ще ни накара да изтрезнеем. Ометохме всичко, но не и преди да се опитам да хвърля няколко зърна грозде в отворената уста на Ана. Пропусках всеки път, което водеше до нов пристъп на смях. Когато си стъмни, Сюзан ни донесе одеяла и възглавници.
- О, добре - изхълца Ана. - Аз съм малко сънена.
Метнах одеялата върху нас и пъхнах ръце под роклята на Ана.
- Престани - каза тя, като се опитваше да отклони ръцете ми. - Сюзан е тук.
- На Сюзан не й пука - настоях аз и дръпнах одеялото над главите ни, така че да имаме някакво уединение.
Останах си само с приказките, обаче, защото пет минути по-късно заспах.
Събудих се с главоболие. Ана още спеше, отпуснала глава на рамото ми. Когато се събуди, минахме последователно през тоалетната, за да се измием. Сюзан поднесе чиния сандвичи с пуешко и говеждо печено на масата, заедно с картофен чипс и кока кола. След това ми подаде две отделни опаковки тайленол и две бутилки вода.