- Благодаря.
- Пак заповядай - каза тя и ме потупа по рамото.
- Ана, какъв ден е днес?
Тя помисли минута, преди да ми отговори.
- 28-ми декември?
- Искам да прекараме Нова година заедно - казах аз. - Много ще ми липсваш дотогава.
Ана ми даде бърза целувка.
- Това е среща.
- Мислила съм за този ден толкова дълго, Ти Джей. Мога да си представя мама и татко, Сара, Дейвид и децата... всички стоят заедно, а аз тичам към тях с разтворени ръце.
- И аз съм си мислил за този ден. Притеснявах се, че може никога да не дойде.
- Но дойде. - Ана ми се усмихна.
Небето просветля и аз погледнах през прозореца замръзналите поля на Средния запад. Когато се снижихме, за да кацнем в Чикаго, Ана посочи и каза:
- Виж, Ти Джей, сняг!
- Кацнахме на „О’Хеър“ малко преди осем сутринта. Ана разкопча предпазния си колан и се изправи, преди самолетът да спре напълно.
Измъкнахме найлоновите торби от багажното над нас и забързахме по пътеката към предната част на самолета. Пилотът и помощникът му излязоха.
- Беше ни приятно да ви докараме до вкъщи - каза пилотът. - Късмет и на двама ви!
Обърнахме се към Сюзан.
- Благодарим за всичко - каза Ана.
- Пак заповядайте. - Стюардесата ни прегърна последователно.
Някой отвори вратата на самолета.
- Моментът настъпи, Ти Джей - каза Ана. - Да вървим.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Ана
С Ти Джей изтичахме по ръкава на джета, хванати за ръце. Когато излязохме от другата страна, тълпата изрева. Светкавиците на стотици камери ме заслепиха и аз примигах, опитвайки се да се фокусирам. Репортери започнаха да ни задават въпроси веднага. Сара се втурна към мен и ме притисна в прегръдките си, като плачеше.
Джейн Калахан почти изпадна в истерия в момента, в който обви ръце около Ти Джей. Том Калахан и две момичета - сестрите на Ти Джей - се присъединиха към семейната прегръдка. Дейвид, изправен до Сара, протегна ръце да ме прегърне. Притиснах го силно и след това го отблъснах, сканирайки тълпата за родителите ми.
Видях Джон.
Той забърза към мен и аз го прегърнах автоматично. Отстъпих назад, исках да се дръпне от пътя ми. Обърках се, сърцето ми започна бие оглушително. Очите ми се стрелкаха към останалите хора, които стояха зад въжената преграда, но не видях мама.
Нито татко.
Претърсих трескаво е поглед и тогава разбрах защо телефонът им е бил изключен. Коленете ми омекнаха. Сара и Дейвид ме подхванаха.
- И двамата ли?
Сара кимна, по лицето й се затъркаляха сълзи.
- Не! - изкрещях аз - Защо не ми каза?
- Съжалявам. Обаждането ти ме хвана неподготвена, а и ти звучеше толкова щастливо. Просто не можах да го направя Ана.
Поведоха ме към един стол. Преди да съм успяла да седна, Ти Джей се появи до мен.
Той седна и ме прегърна, като ме люлееше нежно, докато аз хлипах. Вдигнах глава от гърдите му.
- И двамата са мъртви.
- Знам. Мама току що ми каза.
Той ме целуна по челото и избърса сълзите ми, докато камерите снимаха всичко това. Тогава не знаех, но двайсет и четири часа по-късно снимките на Ти Джей как ме държи и ме целува щяха да се появят на първа страница на вестниците из цялата страна.
Отпуснах глава на гърдите му и затворих очи. Сара ме погали по гърба. Накрая си поех дълбоко въздух и се изправих в стола.
- Много съжалявам - каза Ти Джей, като отметна косата от челото ми.
Кимнах.
- Знам.
Беше тихо, с изключение на прещракването и светкавиците на камерите. Обърнах се към Сара:
- Искам да си вървим.
Сара написа номера на мобилния си телефон и аз го дадох на Ти Джей. Той го пъхна в джоба на шортите си.
- Скоро ще ти се обадя. - Прегърна ме и прошепна в ухото ми: - Обичам те.
- И аз те обичам - прошепнах му в отговор.
Станахме, когато Джейн и Том Калахан тръгнаха към нас, следвани от дъщерите си.
- Съжалявам, Ана - каза Джейн. - Сара ни каза за родителите ти. Знам, че е ужасно да научиш новината, когато се прибираш. - Тя ме прегърна и когато се отдръпна, задържа ръцете ми за минута. - Ще ти се обадим след няколко дни. Има неща, които трябва да обсъдим. - След което се усмихна и ме целуна бързо по бузата.
Том Калахан ми се усмихна и стисна рамото ми.
- Благодаря ви, че уредихте чартърния полет - казах му аз.
- Няма защо, Ана.
Сара изпрати Дейвид да каже на медиите, че няма да правя изявление. Джон дойде и застана до мен. Пресегна се да ме хване за ръката, но промени мнението си.
- Съжалявам за родителите ти, Ана.
- Благодаря.
Стояхме неловко, като непознати, и той накрая промълви:
- Толкова бях щастлив, когато Сара звънна. Не можех да повярвам какво ми казва.